Само ти ми остана. И мирисът на кафе сред утринните слънчеви лъчи.
Седим двама с теб и се усмихваме. Май сме щастливи. Готови сме да посрещнем предизвикателствата на новия ден заедно - какво по-голямо щастие от това? Гледам те и се смея, толкова си красив - как отпиваш на малки глътки кафето си, как държиш цигарата между палеца и показалеца съвсем в края ù, как разсеяно поглеждаш навън, замечтан или може би върнат в някой тъмен спомен. Не знам, ти си загадка. Дори и за мен. А аз ти се откривам в цялата си същност, стоя точно пред теб на малката масичка. Виж ме, разгадай ме. Цялата съм твоя. Слънцето си играе с цвета на косата ти. Сигурна съм, че снощи беше черен. Днес е странно светъл - като течността в чашата ти. Пушиш шумно - навик, от който така и не се отучи за прекалено дългите години, в които те познавам. Не мога да си представя някой друг да пуши така. Това си само ти - уникален, неустоим, единствен. Седя в ъгъла на стаята - както винаги, в твоята сянка. Но това не ми пречи, сти ...