На сватбата дойдоха две бивши приятелки на младоженеца и един бивш приятел на булката (нейната първа ученическа любов). Идеята да ги поканят, малко ексцентрична наистина, принадлежеше на младоженката - актриса в местния театър, с която съпругът ù - адвокат, леко неохотно се бе съгласил.
   Двете жени бяха около четиридесетте. Прическите им бяха семпли, но изискани. Плътен слой грим покриваше белезите от шамарите, които животът им бе нанасял. Загрубелите им от домакинска работа ръце - покрити с гривни и пръстени, а маникюрът - изряден. Изнурените им от любов и работа тела бяха облечени в най-хубавите им дрехи, а енергичните им прасци завършваха с дебели, високи токове.
   Едната - съдържателка на малък хотел, другата - мениджър във фирма, бяха постигнали всичко в живота със собствени сили. От цялата им ръбеста външност лъхаше достойнство, увереност в себе си и сдържана войнственост.
   За разлика от тях романтичният приятел на булката изглеждаше като смачкана мушмула. Не спал от два дни, най-вероятно и не ял, още по-вероятно - пил, той седеше между двете напористи дами и гледаше скръбно. Беше облечен в единствения си официален костюм от абитуриентския си бал, поизмачкан, поизцапан и доста поизтрит на места. Сантиментален по природа, той взимаше прекалено навътре събитието. Бе се захващал през годините с различни начинания, но понеже беше неорганизиран, антиделови и несклонен към рискове, се бе провалял във всичко предприето. Търпеливата му съпруга, след десет години брак се бе развела с него заради друг мъж и бе отвела със себе си единственото им дете. Останал в компанията на самотата и безпаричието, с времето младият мъж бе направил чашката своя най-добър приятел.
   Всички те, тримата, образуваха малка, но сплотена групичка. И по някакъв особен начин си допаднаха. Явно човечецът поразбуди в дамите някакви майчински чувства, а той - от своя страна, се бе почувствал по-самоуверен и значим между тях двете.
   Младоженците изглеждаха, а вероятно и бяха много щастливи! Опиянени от щастието си, те танцуваха до безкрай. Не в първа младост (на по 30 и 40 години), всеки постигнал определени успехи в своята област, заредени с огромна енергия за бъдещето, те влизаха в този брак с авторитет! Всеки понесъл на плещите си своя опит и своите разочарования, без излишни емоции и илюзии. И двамата бяха хора на живота, обичаха веселието и лудостта. Вярваха в неповторимостта на мига и в дързостта да не мислиш за утрешния ден, защото може днешният да е по-хубав.
   Получи се великолепна сватба! Имаше от всичко по много - ядене, пиене, смях, закачки, танци, подаръци... Гимназиалният приятел на булката се напиваше бавно и методично, със замах на штудиран пияница. Вечерта, в разгара на празненството, той се разплака и заломоти, че тя - булката, е неговата голяма и неповторима, първа и единствена любов... Двете дами, които му правеха компания, се опитваха да го ободрят доколкото могат, макар че и те не бяха вече съвсем трезви. Учудващо единодушни, те заявиха, че младоженката или е много смела, или прекалено глупава, или и двете, за да се омъжи точно за този човек и че явно не го познава все още достатъчно добре, за да се реши на такава важна стъпка. От тези признания на нещастния любовник му стана още по-зле.
  Беше жарка, лятна нощ и жегата притискаше ресторанта отвсякъде. Доста късно вечерта младият човек с разкопчана риза и влачейки след себе си сакото на единствения си официален костюм, бе напъхан не без известни усилия в едно такси от едната от двете дами - с поразмазан грим и разрошена коса, но въпреки това привлекателна и по пиянски самоуверена, с обувките си с високи токове в ръка. Тя го закара до дома му и остана там през остатъка от нощта и цялата сутрин, за да го утешава посредством знойните си прелести, от които имаше в изобилие...
   А другата се прибра у дома си, тръшна се до спящия си като пън съпруг, заспа и сънува, че се омъжва за...младоженeца!...