- Пушката!... Тенчо иска пушката – крещи някой на пожар и удря по пътната врата.
Децата замряхме - Тенчо е баща ни.
Мама и баба застинаха - беше млад сватбарин от друго село.
- За к'во ти е пушка? - пита баба през притворената врата.
- На мен не ми тряба… - запахна момъкът.
- Тогава се омитай! – и лашна вратата под носа му.
Ако не бе се отдръпнал, баба го хващаше за гърлото!
- Давай да зариваме тия пущини в сламата! - изсъска през рамо на мама.
*
Рече ли се „сватба”, целия свят се струпва накуп!
Стари и млади, коне и каруци, магарета и кангъли се сбират наедно!
На такъв ден не се работи, казват било греховно. ...