(по мотиви от народния фолклор)
Смрачаваше се. Луната показа бледото си лице и хиляди звезди обсипаха небето. Генчо, чобанинът на село Шишенци, беше прибрал овцете в лятната кошара. След като вечеря и посвири на кавала си, той полегна на поляната. Загледа се в небето и се опита да различи няколко съзвездия така, както го учеше старият му баща. Тъкмо откри Колата, когато музика и провиквания: "Е, бре-бре-бре!" разцепиха тишината на нощта.
Генчо стана и се огледа. В далечината видя сватбари, приближаващи към него. Най-отпред вървеше кумът и се провикваше. След него пристъпваха младоженците, хванати за ръка, следвани от гостите. Зад тях музикантите свиреха в движение. Генчо се учуди малко на тази сватба посред нощ, но сърцето му на музикант надделя над разума на овчар и побърза да поздрави сватбарите:
- А, честита радост! Таз' година булка, догодина - люлка.
- Добре си ни срещнал, чобанино. На, пий, за здравето на младоженците! - каза кумът и подаде бъклица, украсена със здравец.
Генчо пр ...