Дейвид Морис беше безкрайно свенлив. Никога не би заговорил някоя по-привлекателна жена; общуването с хора изобщо не му се отдаваше. Беше скромен, сив и безличен човечец, с посивяла, оредяваща коса, носещ измачкан тъмносин костюм и захабена вратовръзка - такива като него имаше из цяла Америка.
Според съседите му Дейвид бил тих и скромен човек и никога не предизвиквал кавги - затова всички те го уважаваха и гледаха на него като на примерен собственик на приятна двуетажна къща в края на "Милдърт Лейн" номер 9.
Дейвид Морис беше най-спокоен, когато беше у дома. Тогава той плуваше в свои води, защото беше сам. Хорското присъствие го притесняваше неимоверно - струваше му се, че всички зяпат в него. Усетеше ли насочен към него поглед, той пламваше целият. А заговореше ли го някой, той започваше да се поти неудържимо и му идваше да се разплаче, макар външно да се сдържаше. Такъв беше още от дете и никога нямаше да се промени. Имаше компютър с включен Интернет, обаче нямаше камера - така можеш ...