III

Най-добрият с пистолета и с мотора

По едно време телефона му звънна. Гарванът го събуди:

-         Ставай, изкарвай мотора, чакам те след 15 минути!

-         Добре – изрева Георги.

 Той стана навлече коженото яке, взе каската и ръкавиците, и изкара мотора. Гарванът се появи с неговата синя Ямаха. Двамата потеглиха по околовръстното, където се събираха мотористите, като си припомняха старите техники. Бандитът с неговата Априлия беше признат за цар от софийските рокери, защото не признаваше никаква гравитация. Той вдигна предницата и се изправи на един крак на седалката. Взе завой и излезе на правото шосе, като даде мръсна газ. Приятелят му го настигна, но в нормална позиция. Те стигнаха мястото на мотористите и спряха като завъртяха няколко метра гуми, Георги изправи мотора като колело и вдигна стъклото на каската.

-         Как сме? – попита подигравателно. – Вървят ли тия колелета?

-         Повече от твойто – каза надменно един пълен със синьо-бял мотор.

-         Искаш ли да пробваме? – намеси се Гарванът.

-         Кой се вие? – попита втори със зелено Сузуки.

-         Това е Бандитът, цяла София говори за него – каза пълничкия. – Познах го по моторът.

  На резервоара му пишеше Crime Rider и спойлерите не бяха като на обикновен мотор, а издължени и по-красиви.

-         Какво му е на моторът му? – огледа го Георги.

-         Нищо, човек може само да мечтае за такъв – усмихна се пълничкия.

-         Чувствам се поласкан – усмихна се Бандитът. – Искате ли да се повозим?

 Мотористите кимнаха. Гарванът потегли напред, след него Георги с вдигната предница, на опашката синьо-белия мотор, зеленото Сузуки, една бяла Ямаха с жена зад кормилото и чисто черно Кавазаки. Те обиколиха улиците на Варна, изпълнявайки трикове, които поставяха баланса и нервите им на риск. Бягаха се по магистралата и се върнаха на същото място. Георги и пълничкият си стиснаха ръцете:

-         Заслужил си титлата – похвали го той. – Аз съм Марио, между другото.

-         Приятно ми е – усмихна се Бандитът.

 Те се запознаха с останалите мотористи. Те показаха някои номера на софийската легенда, които го впечатлиха. Той си припомни старите времена и тръпката да се движиш с повече от 250. Това го разсея и го изпълни с щастие. Заплашени от патрулката мотористите се преместиха на алея до морската градина, където го подкараха на приказки и се бъзикаха с пешеходците, които ги гледаха смаяно. Георги съзря Моника с гаджето в далечината. Тя беше хубава и нямаше да убегне на Марио и Гаврил и със сигурност щеше да последва коментар.

-         Ах, че парче – викна Марио силно.

-         Нема такава путка – пригласи му Гарванът на висок тон.

 Тя се обърна надменно, а гаджето й ги изгледа със смесено чувство на гняв и страх. Погледът ù спря върху Георги, който също се подхилкваше.

-         Е, не е ли путка? – тупна го Марио.

-         Няма спор – отвърна Георги глухо.

 Гаджетата бързо отминаха, а в това време една кола наду музиката. Возенето продължи в купон на плажа, заедно с нощно къпане. Бандитът и Гарванът се прибраха в 6 часа, изморени и леко пияни.

-         Беше хубаво – сподели Гаврил.

-         Да, навява ми спомени за предишния живот – въздъхна Георги. – Колко беше хубаво.

-         Времената се менят – потупа го Гарванът.

-         Какво ще правиш после? – попита Георги.

-         Имам среща с онези кокошкари, трябва да им предам стоката.

-         Добре, аз ще ида до бранша – каза Георги и двамата се разделиха.

 Той беше забравил, че Демона пристигаше тази сутрин. Подсети го самият той, седящ пред входа на блока. Чакаше го с пълна чанта.

-         Къде си бе! – викна от далеч.

-         Бях на един купон с Гарванът – оправда се Бандитът.

-         За тва ли ме забрави?! – попита Виктор.

 Те се качиха нагоре:

-         От кога чакаш? – попита Бандитът.

-         От половин час – отвърна сърдито Демонът.

-         Е, нали не си пометнал? – пошегува се Георги.

-         Другия път аз ще ида да се напивам! – намръщи се Виктор.

 Георги отключи вратата, а приятелят му веднага се метна на леглото.

-         Лека ти нощ – пожела Георги и отиде в банята.

-         Няма ли да спиш? – попита Демонът сънено, като Георги излезе.

-         Не, отивам на събрание, а след това ще мина до бранша – отвърна Бандитът.

-         Прав ти път! – прозина се Виктор и моментално заспа.

 Георги погледна часовникът си, закъсняваше за събранието в общината. Влезе последен и се настани на една седалка в края на залата. Не обръщаше внимание на празните приказки на политиците, а само ги оглеждаше от глава до пети. Той разбираше, когато един човек има тъмно минало и прикрива нещо. Разгледа много хора и най-голямо впечатление му направи областният управител. Той беше висок и дебел със лошо поддържани мустаци и зализана коса. Това беше най-съмнителната личност на цялото събрание и безсънието го мъчеше повече от Бандитът. Той стана и се изниза преди всички. Трябваше пак да се отбие у Дамян за да провери тази личност или да намери вътрешно лице, което ще го разкрие. Той влезе с гръм и трясък и нервно почука на вратата. Моника отново му отвори.

-         Баща ми го няма – каза механично.

-         Не ми пука, пусни ме – каза Георги и леко я бутна.

 Той се настани пред компютъра с достъпа до системата и въведе имената на областния управител. Знаеше, че няма да намери нищо, което да го обвини, но поне можеше да види адрес и данни необходими за елиминацията. Моника се ядоса от нахалството му, но вместо да вдигне скандал се надвеси над главата му.

-         Кво гледаш?! – сопнато попита Бандитът. – Твоя работа ли е тва?!

-         Не, любопитна съм – отвърна злобно. – Какво ти трябва за областния?

-         Много неща – отвърна Георги и продължи подигравателно. – Харесал съм си съпругата му.

-         Той не е женен – осведоми го Моника. – Принципно е печен човек, участвах в кампания, водена от него, още поддържаме връзка.

 Георги се засмя:

-         Сериозно – каза иронично и се обърна към нея.

-         Да – учуди се от иронията му момичето.

-         Браво на теб! – фалшиво възкликна агентът и продължи да рови из биографията му.

 Моника се завъртя и отиде да си гледа работата. След няколко минути любопитството отново я зачопли и тя пак се надвеси над главата на Бандита. Тя не осъзнаваше, че това любопитство не идваше от нещата, с които се занимаваше агента, а от самия него.

-         Снощи ти и беше с онези рокери, нали? – опита се да завърже разговор.

-         Да, и какво от това? – отвърна Георги замислено.

-         Нищо, не те чух да свиркаш и да се заяждаш като останалите – продължи тя спокойно.

-         Защо да го правя? – каза Георги със същия замислен тон.

-         Не знам, те трябва да кажат.

 Георги се обърна към нея:

-         По-добре да подсвиркват и да си правят кефа, отколкото да се държат като путки и да гледат тъпо – каза го с голяма ирония.

-         Какво намекваш? – тя го погледна въпросително.

-         За гаджето ти намеквам – засмя се Бандитът. – На тоя ако му кажеш мъж, аз ще си прережа вените.   

 Моника малко се засрами, но веднага го контрира:

-         Защо, ти какво ще направиш на неговото място, като си мъж?

-         Ще ги нафуля до девето коляно – усмихна се подигравателно агентът.

-         Добре, псувните, едно, но ако ти скочат на бой – Моника също започна да го гъделичка с подигравателна усмивка.

-         И сам войнът е войн – отвърна Георги. – Ще ударя един, друг ще удари мен, дори и да ме пребият, не ми пука, защото съм го направил за човека, когото обичам, а в този случай това трябва да се подразбира, щом сте сгодени.

 Момичето малко се учуди от отговора му и мина на лична вълна:

-         Ти обичал ли си някога, изобщо?

 Физиономията на Георги от иронична стана безчувствена, идеше му да извика “Да, и сега обичам теб”, но се сдържа и отвърна:

-         Това не е ли много личен въпрос?

-         Личен е, да, но ще ми отговориш ли? – натисна го Моника.

-         Не – отвърна Георги хладнокръвно и стана от компютъра. – Намерих това, което исках, чао.

 Той тръгна към вратата, но коментарът на Моника го накара да спре:

-         Онзи Георги, който познавах преди време никога нямаше да ми обърне гръб.

-         Онзи Георги умря преди година и половина – отвърна студено Бандитът. – Колкото и да го търсиш, няма да го намериш.

-         Да, прав си, наистина е мъртъв – въздъхна Моника. – Той никога не би се държал така.

-         Как? – попита Георги студено без да се обръща.

-         Все едно , че нищо не е станало – каза тя тихо.

 Георги се обърна и я погледна с студените си очи, в които нямаше никаква емоция:

-         Ти какво очакваше, да ти се хвърля на врата ли?! Ние приключихме всичко преди много време.

-         Не очаквах това, но можеше да се държиш поне по… - тя си пое дълбоко въздух.

-         Приятелски?! – допълни Георги. – Искаш да бъдем приятели – засмя се иронично. – Не, благодаря, гледай си онова жалко подобие на мъж и не се занимавай с мен!

-         На това жалко подобие не можеш да му стъпиш на малкия пръст! – сопна се Моника. – Той поне се отнася добре с мен и не е темерут!

-         Преди две години не беше на това мнение – каза агентът със студена ирония и излезе.

 Моника остана втрещена. Той я затапи от всякъде. Тя не можеше и не искаше да приеме загубата от него. Не можеше да търпи студенината му, копнееше да види онзи младеж, с който се беше запознала преди време, онзи бунтар, който не отстъпваше пред нищо. Не можеше да повярва, че се беше превърнал в безчувствен звяр, живеещ за да убива. Това я разгневи, изпита силна злоба към него. Мисълта й беше прекъсната от бъдещият й съпруг, към който изпита досада при мисълта за онзи чаровен гангстер с лошо минало. Той влезе през вратата и я целуна.

-         Да не си имала гости? – попита, като започна да се озърта.

-         Не, онзи навлек Бандитът ръчка нещо по компютъра – отвърна тя с фалшиво презрение. 

-         Оръфляк – възкликна приятелят ù. – Чудя се, защо изобщо му помага твоят баща? – Моника поклати глава положително, макар, че определението я ядоса. - Не може ли да види, че е просто един престъпник

 “Ако беше живял неговия живот, досега да си, си прерязал вените” – помисли си Моника, но не каза нищо.

 През това време Георги сновеше през центъра на града. Беше получил обаждане от Генерал Петров за последния клон на старата организация на Борислав. След като той имигрира в чужбина, алчността му надделя и остави няколко отбрани човека да се опитат да възстановят пазара. Част от тях бяха изловени и избити, като признаха местонахождението на Бори, който също намери смъртта си в полицейска акция. Останаха само двама, които се намираха в къща в един от кварталите на Варна. Натам беше тръгнал и Бандитът с колата. Той спря на 200 метра от къщата и тръгна пеш с качулка на главата. Обиколи старата къща с олющена мазилка, като я огледа внимателно. Трябваше да действа бързо и вместо вратата, избра прозореца на втория етаж. Прескочи оградата с бодлива тел и се хвана за клона на дървото, близо до малкия гараж на къщата. Оттам се прехвърли на покрива на гаража. На ъгъла на къщата съзря камера, която гледаше точно към входната врата, която се падаше вдясно от черешата, в чийто клонове се криеше. Слезе от покрива и пропълзя под обсега на наблюдателното устройство, като заобиколи къщата и се хвана за гръмоотвода. Покатери се по него до прозореца на втория етаж. Като надзърна се изненада приятно, защото и двамата заподозрени бяха в стаята. Той бръкна под блузата и извади пистолета. Стреля направо през стъклото и видя, че единия падна, другия тръгна да бяга, но Бандитът влетя с крак и му препречи пътя, като го удари веднъж с юмрук.

-         Няма да ходиш никъде!  - каза му студено, а другия отсреща, тъмен мъж на средна възраст се разтрепери.

-         Аз… аз... аз... нищо не съм направил – започна да заеква.

-         Да, всички така казват – произнесе Георги и го ритна в корема. – За кого работиш?!

-         За никой – каза жертвата.

 Георги го изправи и опря пистолета в главата му:

-         Пак питам, за кого работиш?!

-         За Б... Б… Бори – изрече мъжът.

-         Грешен отговор – каза агентът и отново го приземи с удар в главата. – Кой владее пазара на Черноморието?!

-         Ние – мъжът се опита да се надигне.

-         Кои сте вие?! – надвеси се Бандитът.

-         Аз и той – посочи убития.

-         Лъжеш! – Георги му завря пистолета в устата. – За кого работите?!

-         За много хора.

 Бандитът го гледаше в очите с мъчителна студенина.

-         Имаш шанс да оцелееш, ако ми кажеш кои са тези хора, още един такъв отговор и дърпам спусъка!

-         Герасим… Герасим – викна мъжът. – И областния… те правят всичко… те са… моля те…

 Агентът се засмя лукаво:

-         Знаех си, че ще си развържеш езика!

-         Ще ме убиеш ли? – попита жертвата уплашено.

-         Няма – отвърна Георги и тръгна към вратата – да те оставя жив – завъртя се и дръпна спусъка.

 Човекът подскочи и не мръдна, само локва кръв се стече от тялото му. Агентът се усмихна победоносно, беше изкопчил нещо от жертвата си. Сега трябваше да проучи кой беше този Герасим, за областния му беше ясно.