С напредването на годините светът се смалява. Това прозрение осени Пешеходеца в един горещ юнски следобед, докато наближаваше булеварда, разделящ квартала от централната част на града. Къщата отсреща беше синя.
Пешеходеца се замисли.
Сигурен бе, че тази сграда бе жълта или кафява. Осъзна, че не е излизал от квартала поне три години.
Бе спрял на десетина метра от кръстовището, когато видя странна фигура на мъж на ръба на тротоара. Беше висок и кльощав, олюляваше се като пиян. Точно над него блестеше червеното око на светофара.
Мъжът размаха хаотично ръце, наклони се неестествено наляво, после неочаквано рухна по очи на асфалта. Чу се писък на гуми, сребриста кола връхлетя върху него и го премаза.
Пешеходеца стисна очи.
Светът извън квартала не беше за гледане.
Не беше стъпвал в „Свирката” от три дни. Светът става все по-малък и все по-бърз, помисли, си, когато прекрачи прага. Сякаш току що бе излязъл. Трите дни се бяха изтърколили за по-малко от минута. На масата в дъното седяха същите ...