Франсоа живееше вече пета година в България и говореше свободно езика ни. Рядко използваше фамилията си л’Олоноа, защото се срамуваше от пра-пра дядо си, останал в историята като един от най-кръвожадните пирати. Баща му, дребен буржоа, се гордееше с именития си предшественик и дори кръсти първородния си син на него.
Момчето явно се явяваше балансът между миналото и настоящето и от малък се посвети на християнската вяра, убеден, че чрез смирения си живот и каузата на бога, ще изчисти семейното име. Бащата, разбира се, не можеше да проумее влечението на сина си, и след поредния тежък побой го изпрати при сестра си в Бретан, с надеждата тя да го вразуми.
Беатрис нямаше никакво намерение да се меси в житейския път на племенника си, даже му го насочи към отец Луи Пиер от абатството. В първите няколко месеца нещата вървяха добре, но един ден духовникът реши да дари с ласки десет годишния Франсоа, което в крайна сметка доведе до края на дружбата им.
Огорчен, младежът попадна в мрежата на „Сви ...