Свикнах да ми подрязват по някое перо – ту щръкнало от опашката, ту от крилете ми. Подхвръкнех ли малко по-високо от мярката, която ми бяха определили, Те веднага грабваха голямата ножица и ме моделираха. Докато в един момент започнах да се побирам в одобрената от Тях клетка. През нейната мрежа, отличаваща се с майсторската си изработка от тънки, блестящи нишки, наподобяващи паяжина, виждах точно и само това, което Те желаеха. Дълго време ми втълпяваха, че съм пойна птица и аз започнах да пея – за това, до което достигаше моят взор през мрежата на клетката ми. Те бяха доволни – толкова, че дори ме наградиха с най-високия орден за заслуги в областта на културата на пернатия свят. Побързаха да ми го окачат на шията, а аз още повече се сниших под тежестта му. Веднага ме преместиха в по-тясна клетка и ме забравиха. Сега безпомощно рия с крачетата си всред куришки и вече не ми е до песни. Но важното е, че Те пак са доволни и сякаш повече отпреди...
„Ноам Чомски е съставил списък на „10 начи ...