На мен ми е забранено да плача, за грехове и благодат... Аз нямам право да обичам по онзи начин, който да ме удовлетвори.
Без да подозирам, бях сринат от любовта.
В следващия миг вече не дишах...
С последния дъх изрекох думите, които никой не разбра...
Мълчанието беше моето наказание, което ме научи...
Но неграмотен си останах за истината, която боли...
Ако я знаех цялата, нямаше да съм тук и сега...
По-добре е да не знаеш всичко, защото колкото повече знаеш, толкова повече ти остава за научаване... От живота остава само преживяното с болка и любов. Всичко друго е една суета и норма, създадена от обществото. Правилата се променят според (<зависи>), но това, което си остава градивен "материал" на Вечността, е любовта.
Нека да не зная повече за радост и тъга, а да имам свободата да обичам и живея така, както съдбата е определила, без да търся правила!
© Бен Ар Todos los derechos reservados