28 sept 2008, 0:40

Свобода 

  Prosa » Otros
959 0 4

      На мен ми е забранено да плача, за грехове и благодат... Аз нямам право да обичам по онзи начин, който да ме удовлетвори.

              Без да подозирам, бях сринат от любовта.

              В следващия миг вече не дишах...

              С последния дъх изрекох думите, които никой не разбра...

              Мълчанието беше моето наказание, което ме научи...

              Но неграмотен си останах за истината, която боли...

              Ако я знаех цялата, нямаше да съм тук и сега...

     По-добре е да не знаеш всичко, защото колкото повече знаеш, толкова повече ти остава за научаване... От живота остава само преживяното с болка и любов. Всичко друго е една суета и норма, създадена от обществото. Правилата се променят според (<зависи>), но това, което си остава градивен "материал" на Вечността, е любовта.

     Нека да не зная повече за радост и тъга, а да  имам свободата да обичам и живея така, както съдбата е определила, без да търся правила!

               

© Бен Ар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • В теб наистина има огромен талант. Произведенията ти са много изпипани....просто..прекрасни от всяка гледна точка =) Поздрав от мен ...=)
  • Докосваш моето лице на сутринта и имам чувството,че заживявам в теб...в твоята душа, защото ти си част от мен...!!!
    Но немога повече да описвам онова, което се случва вътре в мен, защотото думите са нищо пред чувствата затова по-добре е да замълча завинаги...да спра да коментирам святостта на живота, без коато няма смисъл нищо...!!!
  • Имаш пълното право да обичаш по свой си начин, Бен! Поздравче!
  • "Истинската любов решава основния проблем на човечеството - за безсмъртието."
    Георги Лозанов
Propuestas
: ??:??