Свободната журналистика в Грузия

Хиляда деветстотин осемдесет и девета година. Долината на река Кура, Грузия.

Усетили свежия повей на свободата, грузинските власти канят една от най-изтъкнатите американски журналистки Мелани Томпсън от "Ню Йорк Таймс" да отрази началото на демократичните промени в страната, която постоянно се люшка между Съветската зависимост и желанието за свобода.

Поожулена волга се клатушкала по неравния път, провлачил се между стръмни скали и тучни долини по горното течение на река Кура. В старото съветско возило с надпис "ТАХI" на задната седлака се била разположила представителка на най-либералната преса, гореспоменатата американска журналистка Томпсън, която първа си бе издействала входна виза за Съветската республика след като товарищ Горбачов бе решил да либерализира строгия режим. И така в държавата, от която се бе издигнал един от най-безпощадните защитници на социализма, мустакатия Генералисимус, победител в оная кървава война представителката на свободния свят откривала неподозирани гледки, емоции и настроения, които трудно можели да се обяснат от рационалния и комерсиализиран западен ум.

Всичкото, което виждала през мътните прозорци на возилото за нея бе ново, а голяма част и неразбираемо. И безкрайните стада, слели своята буйна вълна в една обща сива маса. И огромните песове, обикалящи около стадата и мустакатите планинци с горда осанка и гега с размерите на средно статистическа греда, с която сънародниците ѝ градеки своите дървени домове. Погледа ѝ се дивял и пред огромните кули, зидани с циклопски градежи от времето, когато в американските прерий е можело да се намери най-много някой кожен индиански вигвам.

Ръката ѝ не смогвала да записва всичките впечатления, които оставяли гледките пред очите ѝ когато на една равна поляна, оградена от един широк завой на реката не съзряла най-неочакваната и потрисаща гледка на която била способна тая страна. На една огромна бяла покривка с размероте на половин игрище за американски футбол се било събрало огромно множество от представители на оная космата и брадясала мъжка популация, за която разказахме по-горе. Всички тези мъже се били подредили на няколко големи кръга и се били съблекли голи до кръста. Това което извършвали не можело да получи никакво рационално обяснение в ума на културната американка. Мъжете се смеели силно, скубели гъсти валма от обраслото си с косми тяло и ги хвърляли на бялото платно, където се било събрало едно порядъчно количество от тях.

Виждайки почудата в очите на Мелани шофьорът отбил край пътя и спрял. Втрещената журналистка слезла несигурно от колата и с внимателни стъпки се приближила до смеещите се грузинци. Думите, които била научила не ѝ стигнали да формулира правилно въпросът, който напирал да разбие на парчета последните ѝ остатъци от рационален разум.

- Но какво правите вие? - накрая успяла да подреди тя въпроса си.

- Как каво - отговорил най-близкия до нея мъж на вид нещо середно между неандерталец и космата горила, на чийто гърди ясно се откроявало голямо голо петно от оскубана козина - ние изпълняваме петилетния план за добив на вълна!

- А защо се смеете, не ви ли боли!?

- А, как, боли ни - ухилено отговорил друг представител на рунтавата раса - много ни боли, ама не можем да спрем да се смеем, като знаем, че в Армения не са изпълнили петилетния план за яйцата!