Сянка

      Защо не видях като останалите просто един пиян и напушил се младеж, който не може да се ориентира в пространството, защо не ми беше безразлично, макар че не ми е бил приятел, защо му съчувствах въпреки че имах причини да злорадствам? Защо?... Защо видях един пропаднал живот, една изгубена душа, хиляди стъпкани мечти, изгубено щастие, океан от мъка, разбито сърце, изтръгнати надежди?...

     Никога няма да забравя този поглед, празен, но същевременно пълен с мъка и отчаяние, без капка злоба, без омраза или укор просто едно примирение, безразличие, без желание за живот и без борбеност, чакащ безразлично животът да отмине. А колко различен беше преди, дори, когато си тъжен те разсмиваше, дори да те раняваше не можеше да го намразиш. Никога няма да забравя болката в тези очи... И никога няма да забравя колко измърсена се почувствах, когато разбрах,  че съм част от тълпата, присмяла се на падението на една чиста душа.

      Колко жалко, че никога няма да узнае, че светът не е толкова жесток и че си струва да се бориш. Колко жалко, че няма да види тези, които му съчувстват и биха му помогнали безкористно, колко жалко, че дори да му кажа това, което мисля няма да ме чуе, ще премине като празен звук в главата му (никога не ме е уважавал, защо сега да го интересува мнението ми), колко жалко, че се предаде така лесно на отчаянието, колко жалко, че се отказа така лесно от  красотата на живота. А колко много изпуска. Колко хубави неща може да направи има толкова много време и толкова много усмивки, от които се отказва. Защо?...

    Защото е паднал и няма сили и желание да се изправи, защото е по-лесно да потъваш, отколкото да изплуваш и да се бориш за щастието си, по-лесно отколкото да откриеш цел в живота и нещо, за което си струва. Но едва ли скоро ще стигне дъното. Защо се обрече на това бавно и мъчително умиране, защо се отказа от себе си? Колко е жалко, че нищо не мога да направя, че не мога да го спася...                        

    А колко още такива като него има и колко ли мъка има в очите им? Никога няма да забравя как се промениха тези тези очи, никоога няма да забравя този поглед...