Не спах добре. Въртях се на ляво, на дясно. Не исках да се докосвам до Боб. Свивах се на кравай като бито куче. Устната ме болеше, но не се поду заради бързата ми намеса с лед. Боляха ме гърдите, бедрата, всичко…Слънцето изгряваше над хоризонта, а не ми се ставаше от леглото. Как ще се разправяме днес с Боб? Мъчителното чувство на самота, срам и погнуса се надигаше у мен. Щях да отида на плажа. Водата и плуването да ме освежат. Огледах се и видях, че съм сама. Мъжът ми беше излязъл. Без никаква оставена бележка. Без картички със сърчица. Без нищо. Взех един душ.
Усетих глад. Слязох в ресторанта на закуска. Поръчах американската закуска, която много обичах - палачинка с кленов сироп. Отхапах си парченце, но сиропът ми загорча…Нещо не бях наред с рецепторите, май. Или защото в душата ми горчеше от снощи…Отместих закуската. Апетитът ми се загуби. Гледах финия порцелан на чашата с кафе. Черно и много силно. Пих. Хареса ми. Запалих цигара и вдишах дълбоко дима. После поръчах още кафе. И пор ...