Винаги съм се чудила какво толкова намират в нея? Още когато беше момиче - някъде на 12-13 години, момчешките погледи я обграждаха с внимание. Харесваше й и правеше какво ли не, за да ги задържи.
Слънчевите лъчи едва бяха стоплили земята на пролет, когато тя обличаше късата пола и отиваше на училище. За нея, а и за повечето ученици тази дума - "училище", отдавна бе загубила значението си. За тях това бе място, където показваха новите си дрехи
Тя не търпеше да бъде сама. Обожаваше комплиментите и дори като дете намираше начин да си ги получи. Винаги търсеше да привлече нечие внимание. Като нейна съученичка общо взето не се впечатлявах от нейното поведение. За разлика от нея, бях тиха и спокойна в държанието си. Нямах място сред шумните училищни компании. Според мнението им, казано на ученически жаргон Това не ме впечатляваше особено - аз живеех в моя свят. Все пак с времето се опитах да изградя свой кръг от приятели, които имаха много по-различни занимания от онзи свят, от колкото на уч ...