Пробудих се за нов живот. Чувствувах се като оздравяла след тежка болест. Любовта ми даде крила, дори да звучи като изтъркано клише. Сърцето ми се отвори за Антоан. Чаках с нетърпение да се видя с него и да изживея няколко часа на любов. Следобедите ни бяха нашата тайна… и моят грях. Беше вълнуващо да бягам от съпруга си и да тръпна по Антоан. Господи ,колко го желаех… Угризенията ми изчезнаха. Въобще не ми пукаше какво ще става. Ставах безразсъдна…или глупава? Търсех си пред текст, че ми е уморено, че отивам на спа или фитнес, по магазини и измислях какво ли не. Чаках следобедите и хуквах в къщата на Антоан. Понякога се озъртах страхливо, но продължавах да карам и свивах в съседната улица. Нямаше коли след мен. Тогава връхлитах като ураган и Антоан ме грабваше не по-малко търпелив…Не ни омръзваше да сме заедно. Говорехме много един за друг. Обвивката ми бавно се пропука. Започнах да му казвам някои неща за Боб. Но на порции. Имах му все повече доверие.
Боб не ми задаваше въпроси и се ...