Вървя си из улиците пусти на моя град.
Разхождам се, а вън е смразяващо хладно и тихо. Аз вървя, но спирам на малката и
затънтена уличка, особено зловещо самотна. Сядам на отсрещната пейка. Звукът на птиците в тишината отеква и украсява есенно-зимния пейзаж. През мен се появяват котки - две, три, а изведнъж цяла дузина. От всички страни сякаш ме следят с поглед
и обграждат посоката, която е вече избрана, а именно тук, на тази улица.
Стоя и наблюдавам пред мен усърдната работа на непознатия мъж. Може би около 40, или малко повече, но това е без значение. Лицето му ми е познато, виждала съм го и преди. Висок, едър, с тъмноруса дълга коса, тяло попито от работа, мръсно и потно, но събуждащо страст. Незнайно как ме привлече толкова. Наблюдавам го тайно, но той съзира в далечината погледа ми. Аз гледам как ръцете му вдигат старателно дърво по дърво и фантазиите ми се бунтуват. Те желаят немислимото. Къщата му е малка и приветлива, макар и обикновена, тя е типичната къща на мечтите ми.
За ми ...