Легнала съм от час в голямото ни легло и търся, както винаги, близкото до теб ъгълче на моята възглавница. Прегърнала съм я с ръцете си, свила съм единия крак и сякаш се готвя да скоча във водите на съня от трамплина на мислите. Но той се отдалечава и иска да играе с мен на криеница. Ядосвам му се и мислено хуквам да го гоня, за да не ми избяга. Може би моята настойчивост го плаши и той изчезва безследно И друг път съм го преследвала без резултат дълги и уморителни часове. Сменям ъгълчето на възглавницата с другото, подпирам брадичката си след малко и с третото – все същото безсъние! Сякаш съм заповядала на съзнанието си да ме събуди, преди да заспя. Чудя се дали да не запаля една цигара на терасата от твоите, но съм се разделила отдавна с този вреден навик и плисвам една шепа студени аргументи върху подпалилата ме непозволена мисъл.
Решавам все пак да изляза, намятам халата на раменете си и прекосявам с тихи стъпки стаята. Уличната лампа свети в прозореца ни и точно това се превръща з ...