Нанесе се в апартамента си. Беше в стар панелен блок. Обзаведен.
Сипа си бира и седна на масата в кухнята. Запали цигара. После втора и трета. Трудно понасяше раздялата. Мислеше за нея, но вече всичко беше приключило. Изпи няколко бири и се замая. Нави алармата на часовника за осем сутринта, но знаеше, че сигурно ще стане в десет.
Легна и заспа почти веднага. Леглото беше удобно. А и да не беше – вероятно алкохолът щеше да си каже думата. В съня си чу шепот: „Събуди се, събуди се”. „Събуди се”. Накрая наистина се събуди. Отвори очи и се огледа. Естествено, че беше сънувал.
„Най-сетне”, чу се шепотът. Той замръзна. Крадец ли бе влязъл? Какво да прави? Няма нож, няма пистолет.
„Какво стана, стресна ли се, отговори ми”, чу се отново тихият глас.
„Кой си ти”, каза и той шепнейки, въпреки че нямаше идея защо.
„Погледни надясно”. Обърна се, но не видя никого.
„Нищо не виждам”, викна ядосано той.
„Напротив”.
„Казах ти, че нищо не виждам”, повтори той взирайки се в тъмнината.
„Виждаш мен. Аз с ...