Автобусът, стара германска машина, останала още от войната, поглъщаше бавно, но сигурно километрите един след друг. Зад него дълго време се стелеха облаци прахоляк. От двете страни на разбития междуселски път се редяха една след друга ниви, засети с жито, царевица, слънчоглед... Беше юни месец. Усилен сезон. Наблизо и в далечината десетки приведени хора, вторачили се в черната земя, копаеха с надеждата, наесен да приберат нещо.
Наближаваше обяд и слънцето припичаше неколцината пътници през тесните прозорчета на автобуса. Всички бяха от селата наоколо, с изключение на две жени, седнали най-отпред, току зад шофьора. И видът им подсказваше, че не са тукашни, а и те подпитваха от време на време шофьора за някакво село, което все не се показваше, въпреки уверенията му, че е съвсем наблизо.
По-нетърпелива беше младата жена. Изглеждаше на 35-40 години, скромно, но с вкус облечена. Хубавите ѝ тъмни очи се взираха в далечината наляво и надясно, повдигаше се от мястото си с надеждата да зърне та ...