Видимо е разстроена. Седи срещу мен. Радост. Виждам и сълзи. От съжаление. Към мен. Не вярвам причината да е друга. След малко ще си тръгне. Тогава ще заплача и аз. От мъка. Към себе си.
Радост ме прегърна. Като домашен любимец. Много болен и дребен домашен любимец. После ме целуна. За сбогом.
От дете имам проблем с жените. Сериозен. Не знам какво да правя с тях. Отбягвам ги. Страхувам се. Никога не съм искал да имам отношения с момиче. Твърде сложно ми се струва. Най-добрите ми приятели смениха по няколко гаджета. Да имаш връзка е сериозен ангажимент. Родителите ми се тревожат за мен...
Два пъти опитах. Точно два пъти излязох на среща с момиче. Отвратително е. Предпочитам по хуманно наказание...
Времето минава и проблемът ми се задълбочава. Всички около мен са били интимни с някой друг. Вече не познавам друг тип хора. Единствен съм. Различен. Сам. Но не за добро...
Струва ми се противно. Това да проникнеш. Дори само да опипаш нечия чужда вътрешност. Втриса ме. Как изобщо някой свиква ...