Влезе в техния вход и звънна на апартамента.
Димитрина отвори, погледна го с маслинените си очи и се усмихна.
- Здравей! – поздрави той, като отговори на усмивката ù. Подаде букет червени рози.
- Здравей, скъпи! Влизай! Благодаря за вниманието! – усмихна се привлекателно и закокетничи.
Тя го прегърна с нежните си като върбови клони ръце и му подари страстна целувка.
- Разполагай се! Ще заредя кафеварката и идвам.
Диан седна и се облегна на фотьойла.
Холът бе доста голям. Имаше голяма библиотека, която обхващаше две трети от стената. Беше претъпкана с книги. В ъгъла имаше голям фикус, а  до него бе поставена статуетка на Афродита.
Личеше, че всичко бе подбрано и подредено с добра аранжировка.
Баща ù беше капитан на търговски кораб, а майката  Мария имаше финансово-счетоводна фирма.
Димитрина бе 26 годишна красавица и работеше като преподавателка по английски в Технически университет – Варна.
Диян не откъсваше поглед от красивата картина на Ван Гог – „Житно поле с врани”, която бе изящен художествен печат с размери 94 на 53 см., подарък от брат ù, който работеше в Лондон като борсов брокер.
- Какво си се размечтал? – попита Димитрина, влизайки в хола с поднос – Заповядай! – каза тя, като поднесе кафе, торта парфе и водка Борзой - Сега ще донеса и кола.
Постави подноса на масата и сервира. Сетне донесе безалкохолно и купичка лед.
- А ти ще сипеш напитките като кавалер! – и се усмихна дяволито.
Големите ù красиви очи бяха като маслини. Тънките ù фини вежди придаваха чаровност на леко мургавото ù лице. Катранената коса се разпиляваше по нежните  рамене, а лебедова шия добавяше готически вид на неговата възлюбена. Финото тяло, което притежаваше, бе обзаведено с бял панталон и розова риза, прилепнала по нея. Заоблените форми изпъкваха и  възбуждаха мъжкото му достойнство.
Той сипа водка в кристалните  чаши.
- Наздраве и добре дошъл! – каза красавицата, наведе се и го целуна – Желая те, скъпи! – и се усмихна енигматично.
- Не бързай! Има време за всичко! – усмихна се той - Наздраве! Ако обичаш, подай един пепелник!
- Извинявай, че не се сетих! – очите ù преиграха, кимна леко с глава а устните ù се изкривиха в забележима усмивка.
Отвори барчето и извади красиво изработен пепелник и цигари. Двамата седяха, мълчаха и се гледаха. Бяха като два полюса, подложени под напрежение…
- Ти-и-и…? – казаха едновременно двамата, нарушавайки мълчанието и се засмяха на глас.
Диян отпи от водката и запали цигара. Мълчанието продължи. Положи ръка на лицето ù.
- Приближи се до мен, моля те! – каза той и я привлече до себе си.
Прегърна я. Последва целувка. После отново, но продължително, докато усетят химията…
- Обичам те, скъпи! Нека пием за нас двамата! – И положи нежната си ръка върху бедрото му.
- За нас! Наздраве! – отговори той, като наблюдаваше заоблените ù форми - Скъпа, нещата около мен се промениха и в най-скоро време…
- Нека говорим по-късно за това! – прекъсна го тя.
Той нямаше намерение да ù казва подробности. Може би така беше по-добре, а и мъжкото му достойнство не позволяваше това.
Тя седна на краката му, прегърна го и се целунаха. Разкопча ризата. Целуваше го по гърдите и раменете.
- Да не дойде някой от вашите? – попита Диян притеснен.
- Няма, не са в града. Утре ще си дойдат. Времето е с нас, миличък. Желая те! – и го захапа леко по ухото, а пръстите ù играеха по слабините му.
Тя свали ризата му, после и своята. Пленителните ù овални форми разбунтуваха страстите.
Всичко мина нежно и прекрасно. Тя лежеше върху него и целуваше гърдите.
- Нека повторим всичко, моля те! – и положи глава върху рамото му – Хайде да се изкъпем!
На излизане от банята той я понесе на ръце и положи на леглото. Обхождаше с целувки тялото ù. То трепереше като пролетен лист, изразяващ емоциите на живота. Беше сочно като неизядена апетитна ябълка. Всичко мина и свърши по-прекрасно от първия път.
Лежаха прегърнати и мълчаха. Усещаха приятна топлина, която стопляше сърцата им. Изпитваха желанието да полетят, да усетят порива на свободата и синевата на простора. Това чувство бе необяснимо, а любовта – енигматична.
Димитрина бе като русалка. Тя въвличаше Диян в дълбините на любовта.
- Щеше да казваш нещо? – тя въздъхна тихо и дълбоко, а очите ù играеха предизвикателно.
- Да! Така е! Знаеш, че закъсах с бизнеса. Дълго обмислях нещата. Имам идея и решение с какво да започна.
- Каквото и да започнеш, ще ти трябва първоначален капитал.
- Ще си реша проблема в скоро време. Половината средства ги имам, дори и малко повече. Знам какво мога и искам. Убеден съм, че ще успея – той я целуна и погали по лицето – Да, миличка! Нали затова сме повече от приятели, за да си споделяме и обичаме?
Тя го гледаше, а очите ù бяха неподвижни… Въздъхна бавно и дълбоко. Преглътна трудно, сякаш буца бе заседнала в гърлото ù.
- Какво ти стана изведнъж?! – попита той озадачен.
- Ако мислиш, че ще разчиташ на мен, много грешиш! Няма да стане! Затова ли дойде?! – погледът ù се промени до неузнаваемост и това го засегна.
Диян не очакваше подобни думи и поведение. 
- Ако смяташ, че затова съм дошъл, сбъркала си. Няма да ти простя! Не очаквах такова отношение, а мислех, че ме обичаш. Ако имаше истински чувства към мен, нямаше да кажеш подобни думи и да ме нараниш, но не съжалявам, че дойдох при теб с най-добри чувства и с любовта си. Мислех, че си жената, с която бих споделял всичко. Вместо да бъдеш съпричастна като приятелка, ти ме отблъсна. Това не е истинска любов. Обичала си не човека в мен, а този, който е печелил пари и ти е правил скъпи подаръци. С поведението си  унищожи най-прекрасното между нас. Как можа…?! Ще се опитам  да те забравя с времето, колкото и да ме боли.
Димитрина бе застанала на разстояние от него. Гледаше го с широко отворени очи и дишаше тежко. Приличаше на разярена тигрица, която бе готова да разкъса жертвата си.

Диян се облече и на излизане каза „Сбогом”.
Какво ли щеше да стане занапред…?
Само съдбата щеше да покаже.

Следва продължение...

                                                                                   
                                                                                            © Николай Пеняшки - Плашков