Сълзи от радост и смях
-Любимото ми дневниче!-целувам аз последната тетрадка,на която пишех до скоро.(Бях я скатала в едно чекмедже и ми струваше време да я намеря.)-Ще продължаваме ли? Аз съм готова отново да осъмваме само двама на голямата спалня с изкорубените възглавници, с луната и звездите и всевишните.
-Няма да плачеш, нали?-пита дневникът.
–Няма! Но малко от щастието и смеха ни трябва да споделим с онези приятели от Откровения, които ни четоха и прибавиха някоя и друга сълза към моите. Затова ти натежа, но сълзите от смях и щастие са по-леки, нека споделим и тях. Те са по-скъпи. Екстра качество са!
Гушкам тетрадката и я целувам, както прави моето птиче с изгорено крилце с първите две снимки(от ехографа) на зароденото в епруветка и започва да се учи да лети. Тя вече носи в себе си онова мъничко нещо, което я кара да се чувствува наравно с другите.
Там чуха молбите, моите и на богородица. Сигурно всичките горе са опитали по едно залче от солената питка, замесена с майчините ми съ ...