4 may 2021, 11:03

Сън 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos, Otros
738 3 3

Когато в нощна тишина не знаеш накъде да тръгнеш, притиснат под извечната луна, ела при мен и аз ще те прегърна! Ще пея песен тихо като полъх, пръсти в косата ще заровя, с целувка ще отнема твоя дъх и без остатък в теб ще се разтворя. Ще остане само споменът за мен, като  шепот на танцуващи дървета, в сянката сред дивно-слънчев ден с аромат на лавандулови полета. И ще ме срещнеш пак, когато за мен напълно си забравил, в лика на друга, непозната,

с която в сънищата си говорил.

 

 

 

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??