Беше неделя по някое време. Събудих се за малко и пак заспах. Спиш докато си напълно буден. Буден си, но усещаш, че тялото ти спи. Не знам как точно да го формулирам. То просто ми се случи в неделя по някое време.
На вратата се почука. Чувах как това се носи много, много отдалеч, а беше така близко до мен. Звукът от думкането на вратата беше силен и отчетлив, далечен и близък.
Чаках гости, но бях се унесла някъде. Лежах на леглото, поела дълбоко мириса на възглавницата спях и будувах в очакване на гостите.
В общежитията бе така тихо, както никога досега. Никаква музика, никакви викове.
Тялото ми беше адски изморено от снощните похождения в клуб “Строежа”. Нямах сили. Усещах как само тялото ми спи, а иначе мозъкът ми мислеше, той чакаше, чакаше гостите. Две приятелки бяха дошли от Пловдив – градът на моите мечти. Те дойдоха и ние лудо купонясвахме два дена. Бяхме в клуб “Маската”. Свиреше групата Ревю – култова група. Беше много хубаво. Луди танци, запознанства и какво ли още не. Стояхм ...