В една дълбока и тъмна гора живееше един мечок. Името му беше странно за мечок, но някога майка му реши, че то е най -подходящо за нейното мече.
Медунчо? Не. Кръсти го Сънливко, защото най - много обичаше да спи.
Всяко утро едвам, едвам го изкарваше от леглото.
- Хайде, сине слънцето изгря.
- Добреее - казваше мечо и продължаваше своите мечешки сънища.
- Закуската е готова. Палачинки с мед.
- Добреее, де мамо.
И продължаваше да нанка сладко, сладко без никакво желание да се отлепи от мечешкото си легло.
- Сигурно си болен, само спиш.
Разтревожи се майка му. Отиде тя при горския лекар - совата.
- Докторе, нещо става със Сънливко. Само спи. Мърка на сън и се усмихва.
- Ще дойда да погледна.
Совата - докторът на гората, дето разбираше от всякакви болести отиде в мечешката къщичка. Мечо спеше и нито аромата на мед или на палачинки не го вдигаше от леглото.
- Хъм, да нещо има. Спи. Сигурно сънува нещо толкова хубаво, че му е трудно да отвори очетата си. После го преслуша. Чу сърчицето му как бие с огромните си слушалки.
- Прилича ми на здрав и спящ.
После доктор Сова намести очилата си и си тръгна от мечешкия дом.
Ой, горката мама Мецанка. Детето й все спеше, е или през повечето време.
- Мамооооо - извика Сънливко.
Мецана се втурна към креватчето на Сънливко.
Погали челцето му.
Той отвори очета.
- Мамо, сънувах медена поляна. И си хапвах сладко, сладко, но изведнъж дойдоха пчеличките и ме подгониха, защото си хапвам от медената им поляна.
- Нищо сине, това е било сън. Хайде ставай. Вече проспа много, ама много време.
Стана Сънливко. Разтърка мечешките си очички. Видя, че Слънчо наднича през прозореца.
Хапна вкусни палачинки и отиде да търси меденото поле, защото искаше да го намери.
"Понякога сънищата се сбъдват" - така си мислеше Сънливко и упорито вървеше през гората, защото твърдо беше решен да го открие, онова поле от своите сънища.
Мама Мецанка остана да го очаква с тръпнещо от тревога сърце, но се надяваше, че той ще успее. "Дори не го е от страх от пчелите!" - мислеше си гордо тя!
Сънливко забрави за постоянното спинкане в мечешкото си легло и всеки ден търсеше приключения. Сънищата са прекрасни, но още по - хубаво е да си Не - сънливо и поспаливо мече! В крайна сметка да спиш прекалено много е скучна работа. Не мислите ли и вие така?
© Лили Спасова Todos los derechos reservados