Снощи като заспах, дойде в съня ми. Беше
такъв, какъвто те бях запомнил приживе. За миг помислих че е истина, беше много
хубаво и истинско. Почти не минаваше вечер, без да не те сънувам, все пак така бих
те помнил  винаги. Но дойде време да се събудя и сънят ми се развали. Казах
си:
- Ах! Защо не беше реалност? Защо?
Но може би и това би значело
нещо. Сигурно искаше да си до мен, винаги и в съня ми, и в сърцето ми и навсякъде с
мен. Всеки ден си повтарям думите:
-Татко мой! Остани в съня ми и не си
отивай,Така няма никога да те забравя. Обичам те, където и да
си.
                                                                                           

                                                                                                    
За баща ми, когото винаги съм обичал