Сънувам, странен сън, че летя. Под мен е мрачната есенно-зимна картина на селце с няколко къщи. Както си кръжа, кацам на един стар орех, защото чувам страшна врява в кокошарника. До него двама мъже са наклали огън и дими казан с вряла вода.

Заслушвам се, за да разбера, защо е данданията сред птиците. И чувам, как една кокошка кудкудяка:

- Безсрамници, да унищожат родовата ни памет, да осакатят тази творба, тази прелест оставена на поколенията.

Заглеждам се, за да видя творбата и откривам едно изсъхнало дърво, върху което някой е издялкал човек с вдигната ръка, но явно вече отсечена.

Петелът изкукурига:

- Млъкни ма, кокошко такава. Не погледна ли, каква престъпност беше скрита в тази статуя.Да държи нож в ръката над кротко кълвящите пилци. Поробител, престъпник, Узурпатор на дома ни.

Един гъсок започна речта си.

- Слушай бе, наперено създание, не помниш ли, как точно тази скулптура ни спаси от гарваните, да не ни ядат ярмата. Аз и моята гъска, щом пекне слънце сме там с челядта. Колко патенца отгледахме под нея.

Три пуйки, кляукящи едновременно повтаряха, че няма нищо свято в тоя кокошарник и накрая ша вземат да съборят и оградата.

Единият от мъжете се провикна:

- Кире, влазям да фана първо пителя, да му клъцна гръцмуля, подире почваме пуйките. Коледа иде, требе да са яде.

Изведнъж будилника почна да звъни и се събудих...

Милите животинки с толкова малко мозък, лош празник иде за тях!