• Да си Пазител означава самота. Шестмесечно бодърстване, обикаляне из галериите, проверка на системите за сигурност, наглеждане на спящите. Да броди из безкрайните коридори на подземния лабиринт, да чува звука от стъпките си, да брои месеците, дните и часовете до поредното Начало.Да прихапва разноцветни полуфабрикати с еднакъв вкус, да гледа стари филми за да не забравя как изглежда живия живот – онзи, който се движи по зелена трева, под синьо небе, който говори, пее, смее се и създава себеподобни...

Оставаше по-малко от месец... Когато от този месец останеха седем дни, щеше да отвори шлюзовете към повърхността, щеше да вдиша истински въздух, да се любува на слънцето и небето. После щеше да включи роботите чистачи и да ги изпрати да почистят жилищните сгради, улиците и парковете от шестмесечния прах. Да заредят хладилни камери и магазини... Щяха да се справят за четири дни. После щеше да включи програма „Предсъбуждане” в лабиринта, а роботите да транспортират всички спящи до наземните им жилища. Това отнемаше два дни.

На седмия ден щеше да прибере роботите в подземието, да затвори шлюзовете и да се оттегли за своя шестмесечен сън...

А на повърхността на планетата животът щеше да продължи откъдето бе спрял преди шест месеца... Хората щяха да работят, да пътуват, да се влюбват, да творят красиви неща цели шест месеца и никой нямаше да знае нищо за Пазителя на живота...

Пазител значи отговорност... Нещо като Бог, но за разлика от него никой и не подозира, че те има, никой не ти строи храмове и не ти пали свещи...

Преди няколко столетия се оказало, че следствие на промяна в химическия състав на стратосферата, ще се промени скоростта на въртене на планетата около оста си и около слънцето и денонощието ще редува шестмесечен ден - и шестмесечен мрак и студ.

Тогава била създадена Организацията на спасението. Изградени били подземните лабиринти, в които хората и животните да прекарват своя зимен сън в състояние на хибернация.

Избрани били Пазителите... Хора - доброволци с надстройки на роботи. Хибрид между устойчивостта на роботите и емоционалността на човешките същества.

Човеците също получили частични корекции като ускорен растеж в ембрионално и интелектуално отношение и за период от шест месеца дейността им и развитието им отговаряли на шест годишен период от старото предкатаклизмено време.

Времето, което само Пазителите помнят. И филмите от архивната филмотека...

През краткия шестмесечен ледников период на повърхността оставали само сградите...

После, слънцето изгрявало, и животът на повърхността се събуждал.

Пазителите всъщност живеят наобратно... Шестмесечна будност в лабиринтите на подземието през Нощта и пак там дневен шестмесечен сън после...

По време на зимния сън на подопечните, Пазителят на сектор е програмиран да е непрекъснато буден, да е в постоянна връзка с информационите системи, но без директен контакт с другите Пазители... Единственото му развлечение са старите филми.

Предпочитаще исторически, защото историята като набор от факти и събития вече се изплъзваше изпод ноктите на паметта му, харесваше също така и обикновени истории за обикновени хора и случките в тяхното обикновено ежедневие.Делници, празници, закуски, обеди и вечери… Семейна привързаносг, грижи, любов… Беше като пътуване към собственото му детство, което се беще отдалечило от него на светлинни години, та понякога се чудеше бил ли е дете или се е родил направо възрастен. Задаваше си и въпроса. Кой е истинския жив живот? Този на нищо неподозиращите от повърхността, които ритмично приспиваха, събуждаха и транспортираха, неговия ли полуроботен, получовешки, протичащ без промяна вече няколко столетия или онзи от филмите с истински смях, плач и музика…

Знаеше правилника наизуст:

1. Проверка на шлюзовете

2. Проверка на жизнените показатели на спящите и стимулация към междинно предбудно състояние.

1. Настройка на роботите чистачи, зареждащи и транспортиращи.

4. Настройка на роботите разпределители за адресираното, поетапно наземно внедряване.

5. Финишираща стимулация за последния етап на събуждане, с модулиране на кратък сън за през следващите шест месеца.

6. Поетапно наземно почистване, поетапно наземно зареждане и поетапно поадресно транспортиране

7. Прибиране на роботите и зануляване на активността им.

8. Затваряне на шлюзовете.

9. Избор на лични данни за сънопериода.

10. Избор на Съпътстваща програма.

Само по последните две точки имаше право на избор. Да избере на каква възраст да бъде по време на спящия период, как да изглежда, как да изглежда домът, в който ще сънува, каква професионална ангажираност ще използва.

Съпътстващата програма придаваше емоционалната окраска на сънувания живот - любим човек, семейство, колегиален кръг и.т.н.

От години неговата съпътстваща програма се наричаше "ЕЛЕНА"

Елена беше образът на неговата съвест или неговото изкупление. Или наказание. Трудно му беше да опише какво е по-конкретно, но се беше превърнала в неотделима част от съзнанието му през последните двайсет съноживота...

Като млад Пазител допусна една грешка....

Всъщност не се разбра дали грешката беше на системите за проверка или на транспортерите, но си я отчете като своя.

Беше в края на шестмесечния ден. На повърхността във вентилационните системи беше впръскано съноконсервиращото вещество, роботите транспортери бяха прибрали всички в подземния лабиринт и проверяващите системи докладваха,че на повърхността в неговия сектор няма останали живи същества...

Температурите падаха стремглаво под нулата. Цялата помощна система беше прибрана, шлюзовете спуснати. Нещо го накара да хвърли последен поглед към камерите показващи празните жилища на повърхността. И изтръпна когато я видя да се разхожда в един апартамент, учудена, зъзнеща и наметната с одеяла...

Красива и почти нереална.

И беше невъзвратимо късно да се предприеме каквото и да е...

Наблюдава от екрана как тя притихна и заспа завинаги...

Постара се да издири по адреса пълната информация за нея. Казваше се Елена. Беше на тридесет наземни години. Учителка по древни езици, семейна с две деца на пет и седем наземни години... Хронологира файл за живота ú. Предаде антропометричните ú данни заедно с клетъчната памет на сектор „Изграждане” с поръчка за изработване на биоробот с абсолютна идентичност, който трябваше да замести Елена в будните периоди, така че да не липсва на никого. После се изкуши и си поръча коригирано виртуално копие на Елена в Съпътстваща си програма.

От тогава до ден днешен, всичките му животи по време на сън бяха придружени от Елена. Тя беше неговата красива и всеотдайна спътница винаги усмихната и с невероятна творческа енергия. Разбираше го от половин дума, винаги готова да съдейства. Беше любов като от филмите…

Единственото, за което не постигнаха съгласие беше да имат деца. Тя мечтаеше за две дечица - момче и момиче и ги описваше така както изглеждаха нейните от реалния ú живот... Той се аргументираше, че е още рано да имат деца, защото се страхуваше, че майчинството ще върне у виртуалната Елена спомена за реалното ú съществуване. Боеше се, че това ще я отдалечи от него и ще я изгуби. Индивидите от съпътстващи програми можеха да се изтриват по свое желание.

При последният сънен цикъл тя го учуди с още нещо. Проявяваше изключителна непоносимост към студ. Би ли могла смъртта да генерира спомени в една програма? Спомен за студа, от който умираш...

Ако е така значи и други спомени можеха да се промъкнат и да изплуват...

Но щеше да рискува и този път. Вече не можеше без нея...