6 feb 2005, 23:08
Същественото е невидимо за очите - 1
1 мин за четене
“Кво нещо е човекът", философстваше Професорът – "Стига една буря да накъса жиците и всичко се обръща наопъки като овехтяло кожухче.
Същественото било невидимо! С очите си виждам как хората оттатък Камен мост живуркат в средата на двайсти век – щото по - често имат ток. Ние тук около дървената печка – в деветнайсти. А минаващите по Камен Мост лимузини – във двайсет и първи".
“И без да го виждам – вервам. Вервам в паралелните светове. После ги и виждам”, отговори ми Анди – Квадратно Слънчице, фиксирайки замръзналото пред портата куче - влък.
До портата растеше една дълга и права черница. В по - топлите дни преди Нова Година върху нея капеха капчуците. Триметрови ледени висулки украсиха дървото като коледна елха. Що снимки направихме – с Анди, без Анди, че даже и с Биси - Писи, която тогава ни бе на гости.
“Твойта е лесна, очевидно си от друга раса – с това прозрачно бяло лице и с тези изумрудени оченца - мъниста...”
“И вас ще науча да виждате с очите си повече неща от същественото. Ще разширя възприятията ви. За това съм избрал Теб и Дучето за родители”.
“Вчерашно хлапе, четиримесечно, а вече иска да ни учи!?”
Всъщност, вместо хлапе, бях използвал известна нецензурна дума. Добре че не ме чу, втренчил поглед върху кучето - влък.
Навън тълпата растеше.
- Тц, тц, тц, куче е – цъкаха с език некои.
- Влък е, къде си виждал два метра куче – казваха други и доста по - дълго цъкаха с език.
А то ги гледаше безпристрастно с изцъклените си сиви очи.
Спорът преминаваше в надвикване, но така и не се стигна до консенсус, въпреки засилващите се аргументи. Всички обаче носеха фотоапарати и се снимаха пред замръзналото туловище и ледените висулки.
След повечко дни, когато достъпът до Троян бе улеснен, всички забравиха да проявят лентите. Направиха го през пролетта, дори чак през лятото.
На нито един кадър не се виждаше куче - влък!
Пак се разнесе масово цъкане, но бързо заглъхна. Такова нещо не е имало – си помислиха. И правилно, дори да е било, кой през лятото се интересува от замръзнало куче - влък и от ледени висулки.
- Пък и фотоапаратът фаща само съществени неща – коментира на глас Къде Ми Е ЧукъЪТ, макар и от един друг свят.
Същественото било невидимо! С очите си виждам как хората оттатък Камен мост живуркат в средата на двайсти век – щото по - често имат ток. Ние тук около дървената печка – в деветнайсти. А минаващите по Камен Мост лимузини – във двайсет и първи".
“И без да го виждам – вервам. Вервам в паралелните светове. После ги и виждам”, отговори ми Анди – Квадратно Слънчице, фиксирайки замръзналото пред портата куче - влък.
До портата растеше една дълга и права черница. В по - топлите дни преди Нова Година върху нея капеха капчуците. Триметрови ледени висулки украсиха дървото като коледна елха. Що снимки направихме – с Анди, без Анди, че даже и с Биси - Писи, която тогава ни бе на гости.
“Твойта е лесна, очевидно си от друга раса – с това прозрачно бяло лице и с тези изумрудени оченца - мъниста...”
“И вас ще науча да виждате с очите си повече неща от същественото. Ще разширя възприятията ви. За това съм избрал Теб и Дучето за родители”.
“Вчерашно хлапе, четиримесечно, а вече иска да ни учи!?”
Всъщност, вместо хлапе, бях използвал известна нецензурна дума. Добре че не ме чу, втренчил поглед върху кучето - влък.
Навън тълпата растеше.
- Тц, тц, тц, куче е – цъкаха с език некои.
- Влък е, къде си виждал два метра куче – казваха други и доста по - дълго цъкаха с език.
А то ги гледаше безпристрастно с изцъклените си сиви очи.
Спорът преминаваше в надвикване, но така и не се стигна до консенсус, въпреки засилващите се аргументи. Всички обаче носеха фотоапарати и се снимаха пред замръзналото туловище и ледените висулки.
След повечко дни, когато достъпът до Троян бе улеснен, всички забравиха да проявят лентите. Направиха го през пролетта, дори чак през лятото.
На нито един кадър не се виждаше куче - влък!
Пак се разнесе масово цъкане, но бързо заглъхна. Такова нещо не е имало – си помислиха. И правилно, дори да е било, кой през лятото се интересува от замръзнало куче - влък и от ледени висулки.
- Пък и фотоапаратът фаща само съществени неща – коментира на глас Къде Ми Е ЧукъЪТ, макар и от един друг свят.
© Ангел Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
