Дени просто не можеше да повярва. Асен не само че не беше се прибрал навреме вкъщи, за да отиде с нея на беседата, за която поне сто пъти му беше повторила в кой ден и от колко часа е, не само не си беше вдигнал телефона нито веднъж, въпреки че тя му звънна над 10 пъти, но и сега, след Дени беше отишла на беседата сама, и се прибираше вкъщи, и очакваше той да е там, за да ù даде обяснение, него все още го нямаше. Дени беше бясна, не само заради днес, тези случки твърде много зачестяваха напоследък. Тя знаеше, че не си е взела цвете за мирисане. Навремето Асен имаше репутация на хулиган, пиеше често с приятели, пушеха трева, драскаха графити по сградите, обръщаха кофите с боклук нощем, заяждаха се с хората от други градове в дискотеката и тем подобни. Но когато той се събра с нея, тя го видя в друга светлина, а и той сякаш порасна и се вразуми. И не само това. Дени знаеше, че хората я намират за леко странна с влечението ù към фолклора и митологията, присмиваха се на старите ритуали, ко ...