Аз обичам критиките, особено когато ги заслужавам. Извинявам се, със гузна съвест и се моля отсреща да са ми простили. Това е така, но за мен...
Познавам един човек, който не познава думичката "извинявай", камо ли да признае, че има гузна съвест, не му личи... Та отрича и вината си. Ако го погледнете в очите, ще кажете:
- Та той е чист, като росна сълза, за какво го съдиш без вина?
Е, в този ред на мисли се питам за тази вина... Кой я е измислил? И какво иска да докаже този някои с нея? Нима е очаквал всеки да я разбере и изпита като направи грешка?
Наскоро ми се случи нещо невероятно. Пак се заприказвахме с Геновева и тя ми сподели това: "След дълги размисли над моята връзка с мъжа ми, разбрах, че той че си е инат - инат си е, че и той е виновен за неприятните събития от нашето минало - виновен е... Но бях направо потресена от някои спомени, които първо - не бяха хич малко, и второ - те доказваха колко много съм сгрешила и аз пред него.
Реших да опитам да се извиня...
- Генади, извиня ...