Ангелът приличаше повече на птица, отколкото на човек. Всъщност, ако някой с малко извратено чувство за хумор беше решил да превърне Клаудия Шифър в синьокрак рибояд, резултатът щеше да бъде точно такъв – остроскулесто, синеоко лице с бухнали тъмноруси къдрици; розови, сякаш лепкави от прекалено ядене на бонбони устни; кокалесто тяло, обвито в нещо като бяла, пухкава хавлия; дълги, нелишени от изящество ръце и чифт криле над тях с лъскаво кафяво оперение; на краката – яркосини гумени ботуши с равна подметка – меки и нагънати, стигащи до средата на прасците.
– Не са ботуши – каза намусено ангелът и потропна нервно с онези сини неща под ниската стъклена масичка, на която бяха струпани куп папки и документи. – Това са ми краката, ако не си разбрал. Каротиноидни пигменти – ужасно обичам прясна риба, та затуй. Всеки плюс си има минус. Но на мен не ми пречи. Преди беше много по-зле. „И всеки ще получи ново тяло…“ и т. н… Сещаш се!
Силвестър Пантелеймон не се сещаше. Току-що беше предал Богу ...