Obra no adecuada para menores de 18 años
Беше към девет вечерта. Стоях на терасата пред стаята си, удобно облегнат на перилата и се наслаждавах на шарения поток от хора и коли седем етажа под мен.
Курортната улица блестеше с реклами и неонови светлини, извивайки се като пъстра змия между хотелите. Беше време за купон, а на мен не ми се излизаше. Просто стоях там и си пушех, отпивайки с наслада на малки глътки от чашата с водка. Опитвах се да доловя музиката от близките заведения. Но лекият вечерен ветрец накъсваше мелодията...
Неочаквано долових разговор от съседната хотелска стая. Балконската врата на стаята бе отворена широко. Аз се заслушах.
- Вижда се, че ти е за първи път! – констатира отегчен мъжки глас, - Добре - ще те науча! Все някога трябва да се научиш. Първо го хвани с ръка. Така!
- Пфу! Каква гадост... – нервно реагира женски глас.
- Чуй! Заклевам се, че не правиш нищо лошо. – продължи настоятелно мъжът, - сега го хвани за главата и дръпни надолу...
Последва кратко мълчание, а после жената добави:
- Така ли, а? И сега какво да правя?
- Да! А сега го хвани и с другата ръка, но не стискай силно, а само колкото да усетиш твърдостта му...
- Ето – направих го! Доволен ли си? – нервно отвърна тя.
- Е - виждаш ли, че можеш? Само дето се дърпаше първоначално.
- Добре, де! После какво да направя? – продължи нервно тя.
- Сега го лапни и смучи! Силно!
- Не и не! Ти ми се подиграваш... – беше готова да се разплаче жената. – Много е гадно!
- Не ти се подигравам, скъпа! – настоя той. – Пъхни го в устата си и смучи!
- Боже, така ли правят хората! Гадост някаква...
- Да, да... – настояваше мъжът задъхано.
- Ти уверен ли си? Лъжеш ме! – оправдаваше се несигурно дамата.
- Ох! Нали си говорехме преди това... Повярвай ми, аз имам опит! Опитай, посмучи поне малко... – настоя кавалерът. – Спокойно. На мен не ми е за първи път.
Чу се мляскане. Доста шумно, за да си представя какво ставаше в съседната стая.
- Е, как е? – доволно попита мъжът.
- Ами... Малко е солен вкусът.
- Е, да! Ама е приятен, нали? – насърчи я отново той.
- Вярно – не е лошо. А сега какво да правя?
- Сега разтвори краката...
- Не, това няма да го направя. Много е гадно... Уфф!
- Разтвори ги, ти казвам! – настоя мъжът.
- Добре, де! Не ми викай. Отнасяй се по-мило с мен! Все пак – за пръв път го правя. Така добре ли е?
- Не, разтвори ги още. Така ще бъде трудно! – професионално я напътстваше той. – Нека ти покажа...
Вече си представях цялата сцена с подробност! Пресуших водката и запалих нова цигара, целият потънал в слух.
След секунди жената отбеляза облекчено:
- А-а-а! Разбрах какво искаш.
- Добро момиче! – похвали я той, - А сега отново го хвани. Така-а-а! Пъхни си го в устата и смучи здраво.
Пак се чу мляскане, а мъжът сумтеше доволно:
- Точно така...
По едно време тя попита:
- А какво да го правя това бялото, дето излиза отвътре. Да го глътна ли?
- Ех, глупачка! Ами това е най-вкусното...
- Добре, де! Ще пробвам. М-м-м! Вкуснотия... Ти искаш ли да опиташ?
- Глупости! Не искам – всичкото това е за теб!
Отново се дочу мляскане. Мъжът продължи:
- А сега оголи с пръсти онова розовото на върха. Може да си помогнеш и с устни. Продължи да смучеш. Още, още...
- М-м-м...
- Помогни си и с език. – насърчаваше я той.
- М-м-м, ох! Ще пусне ли още от онзи соленичкият сок преди бялото?
- Да, Да... Ох! Е, нали ти казвах, глупаче. Ето, на - тръгна всичкото...! – мило ù отвърна той.
- Да, усетих го... Наистина божествено!
- И как е? Хареса ти, нали? Жените обожават този вкус... – доволно отвърна кавалерът и аз му завиждах.
- М-м-м! Признавам си, не беше никак лошо. – облиза устните си тя.
- Искаш ли още? – джентълменски ù предложи той.
- Не, като за пръв път ми стига. Нека да свикна с преживяването... Ох! Всичко ми изглежда все още гнусно, въпреки вкусотията?
Настъпи отново кратко мълчание. После мъжът каза назидателно!
- Ех, бе - Марче, ами навсякъде по света така се ядат раци! Дори и в Япония, ако щеш! Разчекваш, дърпаш, забелваш и смучеш, докато излезе бялото... Така правят хората!
Е, щях направо да падна от балкона!
***
© Михаил Конярски Todos los derechos reservados