20.09.2017. Вазовият.
14:37
„Витошка”, бл. 70, вх. Г. /между другото, тоя вход си съществува, както и вампирът в него/
Задава се буря, както и баба ви Вълкана Портиерката с пистолета /тоя филм го играем вече пета година/. Тя ме заплашва отвътре с пистолет, въображаем, пазейки пощичките, аз размахвам отвън джобно ножче /съвсем истинско/.
- Да се махаш оттука с тия боклуци*, ща застрелям!
- Стреляй, дребосък! /Вълчето е преко сили 150 санта/
- Ей сега, мамицата ти! /Бърка под престилката, рови и насочва левия джоб към джама/
- Ще ти резна гърлето кат’ на пиле, врабец такъв! /Хиля се зловещо, тая се заключва в портиерната/.
Сещам се, че в офиса раздават авансите и зарязвам Проклетията да се пеняви зад вратата.
Пременена в човешки дрешки, турила 7-8 шнолки в буклите, малко „кит” на муцуната, както и парфюма за специални случаи, се хвърлям в първото налично такси, бързайки, да не ‘зема да изпусна колегата, с пухкавата усмивка.
Таксито – с размери на сапунерка, шофьорът – 2.28 м. Усмивката м ...