Първи изпит в СУ. Януари, 1974 година. Още неизсъхнали от празниците – и на кладата. „История на БКП“. Четеше ни някакъв симпатяга с приятен глас. Унасящ, приспиващ…
Обаче – изпит!
Първи изпит. А първият изпит е като първи секс. Важното е да се мине / да те минат. Пък оценки ще се слагат после, сега…
А нашият преподавател – името му даже не помня, взел, че се разболял. И за изпита пращат заместничка, която ни кани в кабинета си. Тоест, ние сме до асансьорите в старото централно крило. Където са тоалетните и може да се пуши. Да, така беше тогава…
Аз съм спокоен – чифте пищови готови. Идва ми редът, влизам, учтиво поздравявам, избирам билет и сядам на едно бюро да се подготвя. С мен чакат още двама – конвейрът върви. Пред преподавателката е едно маце, което беше прозрачно – зубрачка и натегачка, кръстоска между грамофон и папагал.
Въпросът ми е за Осмия конгрес, наясно съм къде е пищовът, ловко го вадя, пиша – числа, числа, числа… Цялата идеология в математика…
А оная пред преподавателка ...