Минаваше полунощ. По прозореца потропваха уморени пролетени капки дъжд. Бях потънал в поредната онлайн битка. Нещо силно и рязко изтрополи. Не може да бъде. На тавана на къщата ни не живееше никой. Всички спяха в този час. Бях сам в стаята и много объркан. Тези игри изглежда започваха да ми се отразяват зле. Може би вече беше време да спра и да си легна. Добре, но ще остана още съвсем малко пред монитора.
Уаууу! Този път бях сигурен. Толкова силен беше шумът, че направо го усещах като тътен. Скочих. Сърцето ми подскачаше до пръсване. Станах и тръгнах из къщата с надеждата, че някой бе чул тропота и се бе събудил. За мое съжаление всички спяха съвсем спокойно по леглата си. Сестра ми, родителите ми, та дори и любопитната съседка, която се оказваше на прозореца винаги когато имах да свърша нещо много, много тайно.:)
Върнах се в стаята си с твърдото намерение веднага да си легна и да се опитам да си наложа да не се страхувам от среднощни шумове. Но така и не успях...
Изпод леглото ми проп ...