Гледам през прозореца спектакъл, звучи музика... Тя се слива с виолетовото небе... Какви цветове... Звукът се смесва с последните лъчи на слънцето... Вървят в синхрон, преливат се и се прегръщат, потопени с а един в друг... Светлината, тя бавно вече изчезва, като че ли се стопява. А меланхоличната мелодия спира от време на време за да си поеме дъх, между залязващите лъчи.
Бавно музиката спуска завесата, за да може слънцето спокойно да изгрее от другата страна...
Свърши се...
Тъмно е...
Тихо.
Звездите вече са се подредили за своя танц.