-Аз ще изкарам колата, а ти се нагласи!
-Добре, обличам се и идвам!
Веселина погледна през прозореца и изпрати с поглед своя спътник в живота Павел. Във всяка негова стъпка, тя виждаше страница по страница книгата на спомените, която я топлеше всеки път, когато я отваряше. И двамата бяха пенсионери. Живяли в различни къщи. Създали семейства, отгледали деца. Сблъсквали са се с много трудности и неволи, както и при всички хора.
Животът ги срещнал преди повече от четиридесет години. Павел бил в командировка в родното място на Веселина. Случайно се запознали. И от мига, в който докоснала ръката му, тя се влюбила. Обикнала очите му. Сърцето й трепвало при мисълта за младият тогава мъж. Но държала на семейството си и единствено ценностите, в които била възпитана и отговорността към малките й деца са я спирали да се отдаде изцяло на тази толкова силна и изгаряща страст. Веселина успяла да скрие своите чувства . За тази обич не знаел дори и нейният възлюбен.
Минавали дни, месец, години. Всеки ...