Таня
На Ивон, с поздрав
Пепа се беше върнала от Орешака. Дафинка разказа на всеослушание историята с Ник. Всички се смяхме цялата вечер. Само Ник не се смееше и смутено гледаше Пепа, сякаш се боеше да не му посочи вратата. Но Пепа нямаше такова намерение. Откровеността на Дафинка я беше обезоръжила, а и поведението на Ник към нея не беше се променило. Той беше все така нежен, мил, внимателен и изпълнен с добри чувства към Пепа. Не знам дали беше така влюбен в нея, както тя в него, но във всеки случай с нищо не подсказваше, че не е. Попийваше от добре изстуденото вино, което беше донесъл при посещението си при Дафинка, и мълчеше. Когато Дафинка разказва за мен и нулевите му шансове да ме вкара в леглото си, едва доловима усмивка като сянка пробегна през погледа му. Явно не се беше отказал от желанието си. Това имаше особено влияние върху мен. От една страна, не исках да се впускам в едно безперспективно приключение с женен мъж, от друга страна, неговото силно желание и упоритостта, с ко ...