Таратор с краставици
Селското магазинче беше заключено. Дешка придърпа полата зад коленете си и седна на близката пейка. Реши да изчака момичето да отвори. И без това днес за никъде не бързаше. Дребничкото ѝ лице, станало още "по-морско" през лятото, беше забравило какво е да се усмихва. Труден и неравен е калдъръма на живота - мислеше си жената. Буташе с двете си ръце воденичното колело на дните, то се спираше пред нещо непреодолимо, а тя напрягаше цялата си сила, за да го прескочи. Или пък затъваше в лепкавата кал на тресавището, което за нея олицетворяваше една единствена дума - пари. Все не ѝ стигаха! Докато беше жив баща ѝ я гълчеше, че няма един лев, скътан настрани, че не умее да пести. А то, къде ти да заделя, като сама отглеждаше двете си деца. Дори за нормална храна не ѝ стигаше това, което получаваше като заплата от кооперацията. Момичето ѝ все талия пазеше, но и момчето се застояваше вече пред пукнатото огледало и се чувстваше два пъти по-голямо, като гледаше наболия мъх по лицето си. Не му стигаше яденето, което го чакаше да се върне, когато закъсняваше, покрито с чинийка на масата, и затова често изяждаше и другото, заделено за сестра му. Тя обикновено си мълчеше, улеснена в пресмятането на калориите, но се случваше и да надигне глас сутринта. Очите на Дешка тогава се пълнеха със сълзи. Не искаше да им прави забележка, да не излезе, че брои хапките на децата си. Душата ѝ мечтаеше всеки, който пожелае, да отвори малкия им хладилник, да си избере нещо за хапване в него и да забравят, че дълго време е бил почти празен.
Стресна я гласа на магазинерката:
- Нали не съм закъсняла, како Дешке? Днес успях да тръгна пет минути по-рано от нас. Ако си дошла за евтиното кисело мляко, не съм получила още стоката за деня.
- Отвори, момичето ми, нека да влезем вътре! - надигна се излязлата от унеса на мислите си жена и прекрачи някак смутено прага на магазина.
- Е, кажи сега, какво да ти дам? - усмихна ѝ се широко момичето.
- Този път аз имам да ти давам! - отвърна ѝ жената, готова също да се усмихне, но побърза да скрие с ръка устата си, останала без преден зъб от няколко месеца насам.
- Нося ти тези два лева, които вчера си ми върнала в повече с рестото. То, аз все стотинките си броя в шепата... Много рядко се случва да пазаря с двайсетолевка, ти за туй се се объркала, момичето ми!
Усмивката затрептя срамежливо на лицето ѝ, успя да разтвори притеснените ѝ устни, а един слънчев лъч от отсрещния прозорец замаскира с позлата тъмното беззъбо място в устата ѝ.
- И дойде чак от другия край на селото, само за да ми върнеш тази монета ли? - момичето докосна новичката паричката, която проблесна като малко учудено пламъче.
- Ами... аз и до фелдшерката мислех да прескоча, но първо реших на теб да се издължа, миличка! - озърна се с намерение вече да тръгне Дешка и посегна да отвори вратата.
- Я, почакай! Вчера буля Пеньовица ми остави десетина краставици. В повече ѝ били, а и тази година спряла да гледа зайци. Решила да ми ги донесе и да ги подаря, на който намеря за добре. Аз ги раздадох бързо, но тука са ми останали двечки - явно теб са чакали.
Младата жена ги мушна в една синя найлонова торбичка и чевръсто ѝ ги подаде.
- Щом си рекла, а и подарък ми ги даваш - ще ги взема. И без това на дечурлигата правя тараторче само с марули. Втора реколта са ми, пак си насадих, че краставиците изсъхнаха в тази суша.
Развълнувана, Дешка се спъна, преди да излезе, в надигналото се в нея неудобство, но мисълта да изпълни мечтата си и да сложи истински таратор в най-голямата купа пред сина си я накара отново да се усмихне.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Казано за мен от майсторката на прозаичното перо, това означава много!💖 Прегръщам те с благодарност, миличка!😘
-
Поздравления,Мария! Светулките се издигнаха високо! Нека все така вдъхновено да летят към следващи победи!
-
Сърдечно ти благодаря, DPP!😍
-
Човешко. Малките жестове, не бива да остават незабелязани
Честито! -
Благодаря, Наденце! 💓 Изненада ме тази грамота!😍
-
Честито, Марийче!
-
Благодаря ти, есенно момиче!😍
-
Поздравления!
-
След такъв мил коментар и то от теб, увереността ми наистина ще порасне, а вдъхновението ще разтвори криле, Роси!💓 Прегръщам те!🤗😘
Дейка, благодаря, че споделяш първата ми творческа радост и призвание като прозаик!😍💟 -
Честито, Мари!🌹 Радвам се да теб!❤
-
Честито, Мари! Радвам се, че спечели! Надявам се тази награда да ти вдъхне вяра , че можеш да пишеш не само хубава поезия, но и хубава проза. ❤
-
Ивон, много мил коментар! 😍Благодаря ти сърдечно, скъпа! 🌹
-
Колко топлина и любов има! Прекрасен разказ! Честита награда!
-
Беше истинска изненада за мен, честно!
Благодаря ви, Зиги и Севделин!😄 -
Честито първо място, Мария! ❤️
-
Честито на победителя. Очаквам да ми пише с новата тема
-
Колко търпелива си била, за да започнеш пак отново дългия си коментар - благодаря ти, миличка Иржи! 💖 Може би това, че съм работила на млади години като редакторка е изградило у мен умението да разказвам под формата на очерци, не знам. Но разкази пишех и като ученичка, само че никога не са били показвани на никой. 😍Ще продължа да ги пиша, защото ми носят емоции, различни от тези, които получавам, когато творя поезия.🌹
-
Какъв дълъг коментар ми изчезна!...Започвам пак. Голяма изненада ни поднесе с новото си амплоа, Мария! Не зная дали преди си писала проза, но всъщност и поемите ти имат разказвателна форма, които ги прави много разбираеми, докосват сърцето и се четат леко. Има автори, които прескачам точно заради обратната причина и някога се чувствам виновна. Този разказ обира овациите и че е със житейска тема и , че не е излишно дълъг и, че си родена за състезание...Аз имам такъв с подходяща за предизвикателството тема, но винаги се сравнявам с теб и няколко други и...нямам кураж! А това за учителя, го пуснах, но обикновено, не за конкурса. Така че се радвам за теб,затова те подкрепям с гласа си!
-
Благодаря сърдечно за подкрепата, Роси!💕
-
Малките хора с големи сърца! Много човечен разказ, Мари! Давам глас!
-
Не си въобразявам, че мога да се
"боря"с Довереница и нейния утвърден писателски талант, Дейка!😍 По-важното е, че разказът ти е харесал и това ми стига!♥️ -
Толкова човещина си събрала в този разказ, Мари! Нямам повече гласове , но успех ти желая от сърце!
-
Зигиии, ще бъда щастлива, ако успея да те "абонирам" за разказите си! Ти имаш уникален разпознаваем стил и аз също те чета с най-голямо удоволствие, момче, да знаеш!😍
И съименникът на президента ме е почел! Благодаря ти, Петре!😄 -
Хареса ми много и давам последният си глас за него...
-
Прекрасен разказ, който с топлината си докосна душата ми и ме пречисти сякаш… Те всички са казали всичко преди мен, а аз само ти благодаря за удоволствието и честта да го прочета. Давам ти гласа си. Поздравления за този великолепен, човечен разказ! 😊 ❤️
-
Майките като теб сигурно ще я усетят, Светличка!😍 Дано стават все по-малко тези от тях, които преживяват съдбата на героинята ми, но се страхувам, че това е само
неосъществимо пожелание...♥️ -
Цената на тази мечта е неразбираема за много хора в днешно време. Бутай, мачкай, втълпяват на младите актуални текстове за песни. Подръпваш за модно протърканите ръкави публиката. Успех, Мария!
-
Думите ти извикаха сълзи и в моите очи, Наде...💕Дали пък сълзите на са моите светулки..?
Таня, да ме окуражи разказвач като тебе, означава много за мен! 💖Пиша, миличка, работя над следващия разказ. За няколко дни останах сама и съм се посветила само на вдъхновението си.😍 Това ме прави щастлива!🎉 -
Мари, пиши проза! Хубав разказ!
В последно време на толкова глупости се начетох и много не успях да дочета, а за тях имаше хвалебствия до небесата, че се чудя какво става с този сайт! -
Този твой кратичък разказ, тази мъничка човешка мечта, топла като майчина сълза осмислиха деня ми. Пастирка на светулки, ето това си ти.
-
Колко си прав, Стойчо! Мъдър човек си ти и винаги се радвам, видя ли те да коментираш нещо на страничката ми!
Хубава неделя ти желая!😍 -
Валюшка, казват, че сме толкова големи, колкото са мечтите ни, но по какъв критерий ще измерим една такава мъничка майчина мечта, нямам отговор на въпроса си... Боли ме сърцето от безсловесността на грапавия ни делник, застрашаващ да ни затисне под воденичното си колело...
-
Забелязах в този мой копнеж да разбирам хората:материалното благосъстояние не е критерий за доброто в човека.
Възпитанието на децата в семейството също не е гаранция за просперитета на индивида:децата научени на лек живот и бърза консумация на "отровните плодове" на живота и любовта, обикновено завършват до илюзиите на ефимерен блясък и фалшиви надежди.
Но пък съпоставимо е с реалните измерения-"Бедността не е порок",но е лош наставник на пороците.
Успех, Мария!👍 -
Човешки разказ, Марийка
-
От много радост, чак съм повторила думичката в отговора на коментара си към теб, Пепи!🤣
Иви, поласкана съм от това, което си ми написала!💖 Подкрепата на човек със силно перо като твоето ми подарява крила!
Много ти благодаря!🌹💕🙏 -
”Истинската доблест се познава в трудни времена.” - Николо Макиавели
Отново силен разказ, Мари! Не спирай да пишеш, можеш го!💗🌹🍀
Имаш моята подкрепа.👍 -
Сигурно и аз съм от " малките хора", защото радостта, че коментира разказа, ми дари такава голяма радост и ми даде творческа вяра, че трябва да продължа да пиша проза, Пепи!❤️
Искрено ти благодаря!🌹 -
Всяка думичка, Яничко ❤️, ме караше да се чувствам като малко момиченце, надигнало се на пръсти, за да го стигне небето и получи своята прегръдка от него...Изгубих се в ръцете на това небе...💖💕💝
-
Твоята проза е празнично събитие, скъпа моя!
Вълшебство и смисъл в най-простото...
Това го разбират малцина, още по-малко от тях могат да го предадат на читателя... Сигурно затова името ти се римува с магия... -
За малките хора няма малки радости! Всички са големи! 🍀 🌞 ❤️ 🌈
Коментарът ми от моята страница. Само дето тука смисълът на "малките хора" е друг.
Поздравления! -
Денят ми започва с подкрепящия ти коментар, Доче, а като знам колко много те ценя като автор, това ме прави истински щастлива!😄 Дано в следващите си разкази ставам все по-добра!💝
-
Храната като мечта . И съхраненото чувство за доблест напук на мизерията. Задобряваш, Мария. И в прозата си невероятна!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
