Прави ми татуировката четири години. Както обеща, не почувствах никаква болка. Все едно ме докосваше с перце. Понякога даже се засмивах от гъдел, но доколкото можех подтисках смеха. Знаех, че него го боли. Поемаше болката в себе си. Притежаваше способността. Сигурно някой ден ще бъде научно обяснена. Често изпущаше иглата, падаше обезсилен, блед като платно. От устата му капеше пяна, очите му обърнати. Мислех, че ще умре. Той бързо идваше на себе си. Усмихваше се и изричаше, че от това не се умира. Понякога

Не знам какво откри и стареца в мен. Както си пиех водката в една ефтина кръчма ме заговори. Директно, каза ми, че иска да ми направи татуировка. Не каква да е, а каквато никой няма. Казах му, че не мога да си позволя, а той се усмихна. Обясни ми, че не е професионалист. Не му трябвали парите ми, а гърба ми. Защо избрал мен? Просто така решил, че съм подходящ. Защо го прави? Защото си иска и тъй като желанието било негово, той щял да ми плаща. Приличаше на откачен, не на мошеник. Не беше клопка, но като нищо можеше изведнъж да му хрумне да изографиса на гърба ми пенис или името на някоя попфолк звезда. Като, че ли четеше мислите ми. Поръчи ми питие. Говореше много, близо петдесет години е изкарал по затворите. Грозяла го е и смъртна присъда. Не изясни какво точно е направил каза, че за него е много важно да ми разкаже всичко. Усмихваше се тъжно, много тъжно. Нищо не оставил след себе си, правил много татаировки, но нито една нямала стойност защото материала бил лош. Почти винаги. Дори добродушните и не лошите

-

-

-

Не можа да каже нищо повече, пак получи пристъпа, а след туй изглеждаше облекчен, но не можеше да рисува. Ръцете му треперяха.

-

-

Вдигна рамене.

-

-

-

-

-

След вторият месец ми се стори, че съм станал по-висок, не стъпвам на земята с цяла тежест и ще полетя като перце, ако някакъв любовен магнитизъм не ме задържа към реалното. Гледах в татуировката и не вярвах. Перата сякаш всеки момент щяха да се помръднат да се отърсят от песъчинките които бяха полепнали на повърхността им, под тях надничаха звезди и птича плът, усещах докосването на вятъра, все по-дълбоко, до сърцето си. Топло, нежно, непочувствано до този момент. И разбрах, че я обичам. Става въпрос за жената с която от скоро се запознахме. Свиреше в пияно-бар, там се хванах като сервитьор. Тя с усмивка ми откриваше всичко което можеше да се случи между нас, но аз се опитвах да не забелязвам. Прекарахме една нощ, преди не бих я заговорил дори, но татуировката ми даде куража, а тя остана възхитена и от мен и от крилете на гърба ми.

-

-

-

Гледах в крилете и усетих, че те я желаят. Желаят да летят с нея. Казваха ми повече отколкото можех да разбера, но вече бях наясно, че я обичам. И връзката продължи, а аз се научих да свиря отвратително на пияно.

Татуировката започна да се разтваря, да прониква навътре под кожата ми. Крилете покриваха един ненадейно появил се град с висока медна камбанария и забързани малки жители със сведени глави и тъмни дрехи. Старецът много се радваше и за момичето и за видението ми.

-

-

-

-

-

Млъкна рязко. Не очаквах. Преди усещах болката в гласа му и очаквах припадъците му. Този път стана ненадейно.

Скочих. Приличаше на мъртъв. Помислих, че е мъртъв, че олеква в ръцете ми и ще излети. Последваха ужасни гърчове. От ужас щях да загубя съзнание и аз.

-

-

Вечерта за пръв път от дете, не удържах сълзите си. Той имаше нужда и от мен и от болката си. Какво желаеше от себе си, защо се измъчваше. Като, че ли всичко се заключаваше в думите му:

"

И разбрах, че не мога да го оставя, въпреки, че това означаваше болката му.

Скоро с пиянистката се разделихме. Имахме и несъответстващи характери. Просто обичахме да летим във фантазии и в ласки заедно, но вижданията ни за живота бяха напълно различни. Какво ги различаваше, няма думи в езика да ги обяснят, но имахме изключващи се ценностни системи. Нямаше да можем след време да се понасяме, а и тя имаше много добра оферта за работа зад океана.

Напуснах бара и сам започнах да преподавам уроци по пияно, но това не ми пречеше да свиря отвратително.

Останахме си добри приятели, дори когато тя разбра, че съм се оженил. Чак тогава ми призна, че и тя не е сама.

Паралелно с това все по-често виждах града, онзи с медната камбана над който бдят крилете ми. Малък, може да се каже скромен, но лицата на хората бяха живописни. Познавах ги, носиха лицата на неизброимите ми спомени, други нямаха лица и трябваше да изживея

Чувствах, чувствах, че крилата ще се разгърнат като истински и това се случи. Този път рисува до късно през нощта. Преди свършваше при залез слънце. После пиехме по питие, две и си уговаряхме часовете на следващият сеанс. Не сподели нищо. Работеше мълчаливо. Казваше нещо кратко и стегнато, а после пак за дълго не проронваше дума.

-

Това бяха най-дългите му думи в тази вечер. После отпусна иглата. Седна уморен на стола си. В изражението му не забелязах онази негова болка с която бях свикнал. Малко след това просто угасна. Както си пиехме в бистрото пред дома му. Не викнах веднага бърза помощ, защото дори не разбрах какво се случва с него. Той стоеше, слушаше ме и се усмихваше, а аз приказвах ли, приказвах. Водката ме беше вдъхновила и сам се омагьосвах от думите си. Не помня какво говорих. Беше красиво и крилато. Когато съм викнал бърза помощ, той вече е бил мъртъв.

Не беше точно сън. Не знам в онази нощ спал ли съм истински. Бях пил много, а и много обичах този странник. Инжектираха ми на два пъти по двадесет милилитра диезипам и от това малко ми олекна, даже ме и унесе и тогава разтворих криле и понесох стареца към небесата. Свиваше се, ставаше по-малък и по-лек, а накрая държах бебе в ръцете си. Тогава се пробудих.

Късно на другият ден, след погребението като се съблякох да се изкъпя забелязах, че татуировката я нямаше.