Матей бързаше да се прибере, да вземе душ и после да гледа мача с приятели. Все пак финалът на Световното не е всеки ден.Този път беше ред да се събират у Филип, което беше добре. Само на две преки от тях е и ще може да се прибере и на четири крака, ако бразилците победят. Изкачи стълбите със задъхване, превъртя ключа и влезе със замах. Странно. Не миришеше на пържена цаца- това бе наредил да му бъде приготвено за вечеря.
- Мария!
Никой не му отговори. Явно се е сетила едва преди малко и е хукнала да търси по магазините, че иначе, ще има ренде и сапун. Матей се засмя доволно. Жената трябва да има страх. Ето, неговата я е дресирал добре. Сега ще пристигне със сто извинения и ще бърза да му угоди всякак.
Влезе в банята предоволен, вече си мислеше как ще я разтърси за ревера на роклята, а тя ще го гледа в очите, пълни със сълзи и ще мълчи, защото, ако заплаче, ще я удари с юмрук. А иначе е без грешка жената. Няма да седне да прави фасони. И къща върти, и децата отгледа и възпита добре. Малко трябва да й натрива фасона понякога, колкото да не забравя, че в къщата има мъж.
Излезе от банята по хавлия.
- Мария!
Никой не му отговори. Погледна часовника бесен. Ще закъснее за мача. Да не би да й е станало лошо? В тая възраст жените припадат. Така беше чувал от Филип. По дяволите! Отвори скрина с бельото. Къде са му късметлийските чорапи? Беше лесно обикновено. Казваше само :
- Мария!
И тя му ги носеше веднага. Тук са куп чекмеджета и рафтчета. Откъде да подхване? В третото чекмедже намери чорапи, но не бяха там късметлийските. Сигурно са изпрани. Погледна простора през кухнята. Не, не беше изпрала днес. Ще й счупи кокалите, като си дойде. Да му извърти такъв номер! Оставила ги е мръсни в коша! Сега – потника. Откри го на последния рафт. Ами ризите? Ще й откъсна ръцете, само да ми се прибере тя. Ами ако нещо е станало и е в болница? Матей, по чорапи и потник, набра телефона на Филип.
- Мария да е в болницата или у вас?
- Не сме я виждали днеска. Сега ще звънна до Бързата. Ще ти се обадя веднага.
Матей се луташе като пиян в стаите. Отне му половин час да си намери риза и панталони. Минавайки покрай мивката, го лъхна страшна воня. Погледна изненадано и видя вмирисана риба, която, вместо да бъде опържена за вечеря, му се смееше с хиляда очи. Това вече беше нахално. Ще я обеси на дървото отсреща, само да му се появи. И хич не ми пука, че ми е жена и прочие. Да ми свие такъв номер! Ще хапне каквото намери. Отвори хладилника и онемя. Беше съвсем празен. Тя пазаруваше и знаеше какво обича и какво трябва да има всеки ден в него. Такааа. Решила е да се прави на интересна. Погледна и в коша с мръсните дрехи - беше пълен до горе. Такааа. Сега ще оправим работата. Ще й купя букетче, ще кажа две мили думи, ще я довлека до дома. И после - ще го запомни завинаги. Не съм я бил от години, но този път капката на търпението ми преля.
Телефонът го измъкна от мислите.
- Не е постъпвала в болница. Не е била и на лекар. Да не е отишла при майка си?
Да, ама разбира се, че е при майка си. О, ще има да чака да й звъни веднага. Ще се обади утре. Или вдруги ден, най-добре.
Щракна ключа и отиде да гледа финала. Разговорите вървяха вяло- затова пиха, пиха и не помнеше кога се прибра. Може пък да си е дошла и сама. Влезе в празната стая и въздъхна дълбоко. Вонята от мивката беше ужасна. Утре ще я изчисти. Или Мария да я изчисти , като си дойде. На него не му пречи така.
Легна на спалнята и почти веднага заспа. Утрото блесна и го събуди. Леглото до него бе отвратително празно. Явно трябваше да звъни на тъщата.
- Мария у вас ли е? Кажи й да се върне веднага, за да не идвам аз.
Отговорът от другата страна го накара да пребледнее. Дори тъщата не знаеше къде е сега тя. Приятелка? Не си спомняше да има такава. Нали той настояваше да не се вижда с никого. За да няма вредно влияние. Явно нещо й е кривнало. Ще си дойде. Няма къде да отиде сама.
Минаха няколко дни. Мария не се появяваше, не се и обаждаше. Матей започна да разпитва познати, съседи, роднини. Никой нищо не знаеше. Стигна до там, че отиде при директорката на детската ясла, в която работеше тя.
- Мария в понеделник напусна. Нищо друго не знам. Съжалявам.
Матей прехапа устни. Боят нямаше да помогне. Нито милите думи с букетче цветя. Сети се колко много искаше да се венчаят в църква, а той непрекъснато й отказваше, ей така, за да бъде неговото и да й натрие носа. Каза на всички познати, че е готов да се ожени за нея веднага. Нищо.
Една сутрин, тъкмо се готвеше да тръгне за работа, на вратата се позвъня. Мария! -Това бе първата мисъл, която просветна в главата му. За съжаление, не беше тя. Куриер за бързи поръчки му връчи пакет срещу подпис. Матей седна на масата и го отвори внимателно. Изпаднаха ключовете от апартамента и брачна халка. После лист, от който ставаше ясно, че Мария е подала молба за развод от... Холандия. Студена пот се стече по лицето и по гърба му. Той й забрани да внася цветя в стаите повече, защото беше заприличало на ботаническа градина у тях. В неделя изхвърли през прозореца някакъв „плевел", който тя беше донесла въпреки забраната му у дома. Облегна се на стола безсилен и зачете.
Не може да се случва не него. Неее, ТАЗИ Мария не е неговата Мария. Тя не може да постъпи с него така. Тя е толкова покорна и търпелива. Тази Мария е някоя друга. Не е неговата любима жена. Тази Мария е някоя друга. Има Грешка. Не, не може да бъде тя.
Матей остави уведомителното писмо бавно под вазата, отвори хладилника, взе бутилката с водка и си наля.
© Илияна Каракочева Todos los derechos reservados