Та `а ви разпраам я  за наше село...

          На горньиу край  живееше Мичу Тумбако. Он се вика Мито, ама лали беше кьосе и розав куто момиче, му викаа Мичу. Он си и на глас беше куту момиче, та му идеше `а му викат Миче, ама после зеа, та от Миче, стАна Мичу. А си имаше и бозки куто на момиче, па и куто на баба Дуна зеа да мязат, що он ги а подпрел удже по-по с един те толкав тумбак, де че а стелна крава.

          Е те, он имаше и една сгодна женица - суа, де че а лозова пръчка.   Пенко Курешката го задеваше - абе, пане, що така се изсмукал таа жена, ете оно, она ветар шъ а отвее.   А Мичу Тумбако земе та заскимти нещо, кое най-накрай излазя куто че а недобито псе.

          Не остаа надире и Еван Кюркуминката - Тумбак, ти лаасе си а избирал твойта жена на спроти одаро, на кой къ легнеш не остаа мèсто за повише от змия. Ако беше се сбрал с некоа куто тебе, оно ша требе `а издъниш стената на кЪде амбаро, що ша туриш еще един одар. Сеги таа суа женица ти а тамън, ама требе `а вардиш, куто се врътиш ноще, `а се не умота на врато ти та `а те удуши. И спри `а гньетеш тоа тумбак, оти, я гле на к`во си замязал - куто стелна юница си.  Они и докторете нема `а те опраат, тре`а `а викаш неко циганка `а ти баа, та белким вспъхнеш. Инак требе Колю Бимберицата `а те млатне отлеву, отдесну с мотиката `а одере манкучка от сланинката.
Мичу се не засрамва, туку си нещо поди нос мъмре, сигур ги на макя пцува и отоди къде оремага - оти си носи он Яйца та Воин да му ги менява за алва. Много обича Мичу алвата, ката ден гньете.

          Ей, неа му лесно, ама никак му неа. Сички са го зеле на подбив! И смех, смех, та па смех!