6 feb 2020, 18:22

Театрални неволи 

  Prosa » Relatos
5.0 / 1
527 1 4
6 мин за четене
- Здравейте, скъпи колеги. Искам да ви запозная с новото попълнение на нашия театър. – представи ме учтиво директорът на новите ми колеги. – Това е Боряна. Завършила е тази година. Видях я да играе в едно представление в учебния театър. Наистина е много добра. Затова искам да я приемете на сериозно, въпреки крехката и възраст.
- Благодаря Ви, господин Христов! За мен ще бъде чест да съм част от вашето семейство. – усмихнах се любезно.
- Моля те, не ме наричай така. Нали сме от едно семейство. Казвай ми Жоро.
- Добре, Жоро.
- Така е по-добре.
След като ме представи на новия екип, с който щях да работя, по-опитните колеги веднага ме нападнаха. Започнаха да ме разпитват от къде съм, защо искам да се занимавам с театър, и куп други въпроси, които можеха да се зададат при запознанството с нов човек. Обичах да съм под светлината на прожекторите. Иначе нямаше да съм тук…
Няколко дни по-късно беше разпределението за новата пиеса, която театърът щеше да поставя. Казваше се „Пуканки“ на Бен Елтъ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есенен блян Todos los derechos reservados

Propuestas