Утрото беше навъсено, с тъмни облаци и докато вървеше към гарата едри дъждовни капки закапаха по земята. Влачеше куфара и беше така вглъбена в мислите си, че едва когато влезе в чакалнята усети, че косата й е мокра. Купи си билет и едно какао и докато топлеше пръстите си в чашата се сети за думите му, че е толкова зиморничава, че чак юли не й е студено.

Дори не помнеше кога за последно е пътувала с влак. Надяваше се не се само да слезе на правилната спирка, но и да успее да намери къщата. Не знаеше дали той ще е там или ще е тръгнал към града и тогава щеше да се наложи да вземе друг влак. Но денят ставаше по-голям, слънцето залязваше по-късно и пролетта се усещаше във въздуха. Имаше време за всичко.

Допи какаото и тръгна по перона. Почти нямаше хора и бързо намери влака. В купето вече седяха мъж и жена, които спориха разгорещено и млъкнаха в момента, в който отвори вратата. Докато се чудеше дали да съблече якето си, мъжът скочи и качи куфара й под неодобрителния поглед на жената. Мястото й беше до прозореца, точно както беше поискала. Сгуши се в якето си, въпреки че беше топло и притихна. Замисли се как ли ще реагира като я види…

Влакът тръгна, потраквайки сънено. Жената извади два сандвича от чантата си, подаде единия на мъжа и задъвкаха мълчаливо.

След малко вратата на купето се отвори и влезе усмихнат кондуктор, който поздрави енергично и след като погледна билета й обясни къде трябва да слезе, като предупреди, че престоят е кратък. Благодари му и се загледа през прозореца. Слънчевите лъчи бяха пробили оловните облаци. Мерна няколко нацъфтели дръвчета и почти зелени поляни. Заслуша се в песента, която зазвуча в слушалките й. Тяхната песен. Както се шегуваше един приятел, жените имат песен за всичко…

Влакът намали скоростта и тя се приготви да слиза. Вратата заяждаше и едва успя да я отвори. Тръгна по една уличка, като се опитваше да намери табела, по която да се ориентира. Няколко хлапета притичаха покрай нея. Скоро стигна до голяма къща с пейка отпред, на която седяха две баби. Каза името му и те започнаха да й обясняват накъде трябва да върви. След кратко лутане видя къщата му. Една котка се беше излегнала пред входната врата и я погледна недоверчиво. Дворът беше подреден и в единия му край се виждаха лалета. Отвори вратата и влезе. Той пушеше с гръб към нея, но чу скърцането на колелцата на куфара и се обърна.

Видя изненадата в очите му, после усмивката му и хукна към него…