&&&
Кротко и ученолюбиво момче израсна Радослав. Стараеше се в училище, ходеше на няколко кръжока, спортуваше. Никога нищо лошо не чу стрина Николина за сина си на родителските срещи, на които ходеше предимно тя. Учителите го хвалеха, благодаряха ѝ, че е отгледала и възпитала такова добро дете, сочеха го за пример на останалите ученици. Когато започна да учи в Математическата гимназия "Тодор Велев", учителят по математика Спиридонов беше убеден, че младежът ще се отдаде на точните науки, учителката по химия Нешкова го виждаше в бъдеще като много добър химик-инженер, а учителят му по физкултура Петров му предвещаваше славна спортна кариера. Радослав тренираше и лека атлетика, и баскетбол. Макар на ръст да не беше един от най-високите гимназисти, стрелбата му винаги беше прецизна и точна.
Радо имаше много близък приятел – Станимир, чийто баща беше съдия в Районния съд. Двамата бяха неразделни и много често си гостуваха. Момчето виждаше, че подредбата в дома на Станеви е по-различна от та ...