По калдaръмния и прашния път,
в малко, незнайно селце,
уморена старица вървеше,
прегъната от болка - на две!
Облечена в скъсани дрехи,
обута - със тъмен галош,
с напукани, но със силните пръсти държеше
приятеля верен - своя бастун!
Вървеше и нищо не виждаше
от сълзите, течащи по загрубялото вече лице,
но в очите ѝ нещо пламтеше,
очакваше тя - свойто дете! ...