Напоследък се сещам за онази моя приятелка Ники, вече бивша, която работеше с мен на секс телефон. Така се запозна с мъжа си - 10-тина години по-млад от нея. Всичко е възможно на този свят!
Та въпросната откри мъжа на живота си и напусна бизнеса. От време на време прослушвам телефона й. Функцията ми в компанията е такава - да слушам за какво използват момичетата телефона. А тайно се опитвам да разбера ключовите думи, с които такива като Ники омайват бъдещите си съпрузи. Тук въздишам. И до сега не мога да разбера как точно стават тия неща.
Иначе Ники е учила за актриса. После - някаква филология. Гласът й е мек и нежен, ще речеш - крехко 50-килограмово същество. Нищо подобно! Някъде към 90 килограма, едра, кокалеста. "Мама Меца" я наричам наум. Меца, Меца, ама я какво мече си забърса!
Мисля, че лекотата, с която говореше за секса, без да назовава нещата с вулгарни имена, много й помогна. Но също и това, че мъжът на живота й се оказа толкова млад. Колкото повече прослушвам телефонните разговори, толкова повече си разсъждавам, че то, любовта, е ни повече, ни по-малко една велика самозаблуда, която сме склонни да изпитаме в една определена по-ранна възраст. Колкото повече й сърбаме горчилката, толкова по-малко склонни сме да й се поддадем.
Анализирам честотите и дължините на вълна на гласовете, които се обаждат на секс телефона (защото и това ми влиза в служебните задължения), и мога добре да разгранича четири компонента - любов към себе си, любов към другия, любов към самото чувство и любов към някакви идеални представи за това що е любов.
Е, когато някой се обажда просто за секс (а това е най-често) - пъшкане му е майката.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados