Колко ли удоволствия може да си позволи една жена, попрехвърлила четиридесетте, поувехнала и ангажирана с грижите за две деца и съпруг така, че да не пострада семейния бюджет.
За нея то си беше едно - терасата. Можеше да си виси там с часове и да наблюдава човеците - мравки, които пъплят по улицата в двете и посоки...
Съпругът и се шегуваше, че ако можеха да сложат едно легло, тя и нощите си би прекарвала на терасата. За съжаление имаше място само за стол, двете палми и фикуса. На нея повече не и и трябваше. Цветята бяха добри слушатели, не правеха пакости, а столът беше надеждна опора (без претенции за ракийка със салата).
Не, че се оплакваше от живота си. Напротив - средностатистически бяха нормално семейство. Двама възрастни с постоянна работа и две деца в онази неразбираема възраст, когато претенциите и приятелите диктуват модата във взаимоотношенията с родителите...
Справяха се някак. Лавирайки между банкови заеми, от аванс до заплата и от заплата до аванс. Денем работата ги поглъ ...