Терпентин
Ти си като някое извънземно – каза. Извърнах лице към него и го погледнах премрежено. Той все така невъзмутимо се взираше в платното пред себе си и го галеше с четката. Под дългите му фини пръсти цветните петна бавно придобиваха обем и очертания. Беше красиво. Погледнах към моето платно. Вместо поставената на подиума композиция, на него се мъдреше някакво човече с идиотска усмивка, цвете в едната ръка и куфар в другата. Дори не беше позиционирано добре. Вместо в центъра на листа, както е по правило, то се блещеше от долния ляв ъгъл. Замислих се дали мога да оправя нещата с подходящ фон. Може би да нарисувам кръстопът или нещо такова. Вместо това отворих чисто новата тубичка и изстисках малко черна боя върху зацапаната палитра. Изкарах една от потопените в терпентин четки, размазах боята докато се разреди и нарисувах над човечето едно от онези балончета, в които се пишат репликите на комиксовите герои. „Ще видиш ти на конферанса!” блещеше се то със самодоволна усмивка. Толкова ...